Ала ти, Балдини, не се оставяй да те подведат! Ти само за миг бе изненадан от първото впечатление на тази дяволия. Но знае ли човек как ще мирише тя след час, когато ще се изпарят летливите й субстанции и ще остане само същността? Или пък довечера, когато ще се възприемат онези тежки, тъмни компоненти, които сега се спотайват под приятните цветочни воали като в сумрак? Изчакай малко, Балдини!
Правило номер две гласи: парфюмът живее във бремето — притежава и младост, и зрялост, и старост. Щом през трите стадия излъчва уханието си по един и същи начин, едва тогава може да се приеме за сполучлив. Та колко често се е случвало на наша милост да приготви смес, която при първа проба мирише свежо, след малко — на гнили плодове, а най-подир — отвратително, на чист цибет, защото си превишил дозата му. Внимателно с цибета! Капчица повече предизвиква катастрофа. Познат източник на грешки. Кой знае — може Пелисие да е сложил повечко цибет! Може би до вечерта от претенциозния му „Амур и Психея“ да остане само дъх на котешка пикня. Ще видим.
Ще подушим. Тъй както острата секира разсича пъна на трески, така и нашият нос ще раздроби парфюма до най-малки подробности. Тогава ще установим, че вълшебното на вид ухание е създадено по утъпкан, всеизвестен път. Ние — Балдини, парфюмерист — ще разкрием машинациите на оцетаря Пелисие. Ще снемем маската от мутрата му и ще докажем на парвенюто на какво е способен старият занаят. До косъм ще изкопираме модния му парфюм. Изпод нашите ръце ще излезе така добре изкопиран, тъй ще го пресъздадем, че и хрътката Пелисие няма да го различи от собственото си творение. Не! Това няма да ни задоволи! Ние ще го подобрим! Ще докажем, че има дефекти, ще ги отстраним и по този начин ще му натрием носа: ти си профан, Пелисие! Ти си само един миризлив пор! Ти си едно парвеню в парфюмерийния занаят и нищо повече!
А сега на работа, Балдини! Изостряй нос и действувай без сантименталност! Разнищи парфюма по всички правила на изкуството! До вечерта да си открил формулата!
И той се хвърли към писалището, измъкна хартия, мастило и чиста кърпичка, подреди всичко и се залови да анализира. Това ставаше по следния начин: прекарваше напоената с парфюм кърпичка под носа си и опитваше да улови в уханния облак подире и една или друга съставка, без обаче да я изолира от общото звучене. С изпружена ръка задържаше кърпичката далеч встрани, нахвърляше бързо името на току-що отгатнатия компонент, прекарваше я пак под носа си, докопваше следващия фрагмент и т.н.
13
Работи два часа без прекъсване. И все по-трескави ставаха движенията му, все по-припряно скрибуцането на перото, все по-обилни дозите парфюм, с които ръсеше кърпичката и я поднасяше към носа си.
Едва ли разпознаваше вече нещо — отдавна бе упоен от етеричните субстанции, които вдишваше, и престана да различава дори това, което без съмнение бе изолирал в началото на анализа. Съзнаваше, че е безпредметно да продължава. Никога няма да разшифрова композицията на този ново-моден парфюм, днес вече — и дума да не става, ала и утре — когато носът му отпочине (ако Бог пожелае). Никога няма да усвои техниката на анализиращото мирисане. Да разлагаш едно ухание на съставните му части, за него бе злотворно и досадно занимание; да разбиваш на отделни фрагменти нещо цяло, нещо добре или зле сглобено. Не го интересуваше. И не искаше да се занимава повече.
Но с онази стократно упражнявана грациозност ръката механично продължаваше да напоява дантелената кърпичка, да я отърсва и да я развява за миг пред лицето. И всеки път Балдини механично вдъхваше наситения с парфюм въздух, за да го издиша на порции по всички правила на изкуството. Докато от мъките го избави най-подир собственият му нос, защото лигавицата отече и го запуши като с восъчен тампон — старецът едва дишаше, камо ли да различава миризми. Сякаш тежка хрема запои носа му, а в ъгълчетата на очите се сбираха сълзи. Да благодари на Бога небесен! Сега с чиста съвест можеше да приключи. Сега вече е изпълнил задължението си, естествено — според силите си, по правилата на изкуството, но както обикновено претърпя провал. Ultra posse nemo obligatur.5 Край. Утре сутринта ще прати някого у Пелисие за голям флакон „Амур и Психея“ и ще обработи шагреновата кожа за граф Верамон, каквато е и поръчката. А след това ще потърси старомодното си куфарче със старомодните сапуни, благовония, помади и торбички изсушена лавандула и ще направи обичайната си обиколка из салоните на разни престарели дукеси. А един прекрасен ден щеше да умре и последната престаряла дукеса, а с нея — и последната му клиентка. Тогава и той щеше да грохне, да продаде къщата си я на Пелисие, я на някой друг от тези напористи търговци — дано в замяна получи поне няколко хиляди ливри. Щеше да стегне куфар-два и заедно с бабичката си — ако не е умряла — да замине за Италия. И ако преживееше пътуването, щеше да си купи къщурка на село, край Месина, където е по-евтино. Там, в страшна немотия, когато Бог рече, щеше да умре и той, Джузепе Балдини, някогашният велик парижки парфюмерист. И тъй нямаше да е зле. Запуши флакона, остави перото и за сетен път прокара напоената кърпичка по челото си. Усети прохладата от изпаряващия се алкохол — и нищо повече. Тъкмо в този момент слънцето залязваше.