Парфюмът бе тъй божествен, че от очите му бликнаха сълзи. Нямаше защо да го изпробва — стоеше само край тезгяха и го вдишваше. Парфюмът бе прекрасен. Да го сравнява с „Амур и Психея“, бе все едно да сравнява симфония със самотното стържене на цигулка. Беше нещо повече. Затвори очи и в съзнанието му възкръснаха възвишени спомени. Видя се като младеж да се разхожда из смрачените градини на Неапол; видя се да лежи в обятията на чернокъдра красавица и зърна силуета на розов храст пред прозореца, през който нахлуваше нощният повей; чу песента на пръснати тук-там птички, а издалеко долетя музика от някаква кръчма на пристанището; досами ухото си долови шепот, дочу „обичам те“ и усети как кожата му настръхва от някогашното блаженство. Сега, сега, в този миг. Разтвори очи и изстена от наслада. Това не бе парфюм като парфюмите. Това не бе ухание, благодарение на което нещата миришеха по-хубаво, не бе просто благовоние, не бе тоалетно средство. Бе нещо непознато, което раждаше нов свят, омаен, богат свят и мигом забравяш гнусното обкръжение и се чувствуваш така богат, така благат, така свободен, така добре…
Настръхналата кожа на Балдини се успокои и безметежен покой заля душата му. Взе кожата, шагреновата кожа, просната в края на масата, взе нож и я разкрои. После нареди парчетата в стъклената вана и ги заля с новия парфюм. Похлупи ваната със стъклена плоча, пресипа остатъка от парфюма в две шишенца, залепи им етикети и написа на тях „Неаполитанска нощ“. После духна свещите и излезе.
Горе, на вечеря, не каза нищо на жена си. Още по-малко щеше да спомене за тържественото си решение, което бе взел подиробед. А и жена му не продума нищо, защото забеляза, че е в добро настроение и се задоволи с толкова. Балдини вече нямаше никакво намерение да намине към „Нотр Дам“, за да благодари на Бога за душевната сила, с която го е дарил. Да, него ден за първи път дори забрави да си каже молитвата преди сън.
16
На сутринта отиде направо у Гримал. Бе първият клиент за деня, плати шагреновите кожи — и то цялата сума, без да роптае и без да се пазари. После покани Гримал на бутилка вино в „Тур д’Аржан“ и започна пазарлъка за чирака Грьонуй. Естествено, не издаде за какво го иска и за какво му трябва. Залъготи за някаква голяма поръчка на парфюмирани кожи, за чието изпълнение се нуждаел от неквалифициран помощник, от някой непридирчив младеж, който да изпълнява най-простите операции, да разрязва кожите и т.н. Поръча още една бутилка и предложи двадесет ливри обезщетение заради трудностите, които щяла да създаде липсата на Грьонуй. Двадесет ливри бяха цяло състояние. Гримал се съгласи начаса. После се върнаха в кожарницата, където — странно! — Грьонуй чакаше вече със стегнат вързоп. Балдини плати двадесетте ливри и го отведе със съзнанието, че е сключил най-добрата сделка в живота си.
Гримал, който от своя страна също сметна, че е сключил най-добрата сделка в живота си, се върна в „Тур д’Аржан“, обърна още две бутилки вино, по пладне се премести на отвъдния бряг в „Лион д’Ор“ и там се натряска до безсъзнание, та когато някъде посред нощ понечи да се върне пак в „Тур д’Аржан“, сбърка улица „Жофроа Л’Ание“ с улица „Нонендиер“ и по този начин, вместо да излезе — както възнамеряваше — направо на Пон Мари, се озова фатално на кея Орм и с цял ръст се пльосна във водата като в пухено легло. Умря начаса. На реката й трябваше доста време, за да го изтегли от плитчината, да го прекара покрай завързаните гемии и да го завлече в средата, където течението бе по-силно, така че едва в ранните утринни часове щавачът Гримал — или поточно неговият прогизнал труп — се понесе плавно на запад, надолу по реката.
Когато минаваше под Понт-о-Шаюк — безшумно, без да се удря о подпорите на моста, — Жан-Батист Грьонуй, двадесет метра над него, тъкмо си лягаше. В дъното на работилницата му бяха стъкмили одър, в чието владение точно встъпваше, докато бившият му работодател плуваше с разперени ръце и нозе надолу по студената Сена. Грьонуй се сви блажено на кълбо, смали се като оня малък кърлеж. Още щом склопи очи, започна да потъва все по-дълбоко и дълбоко в себе си, влезе триумфално в крепостта на душата си, сънят му се превърна в победоносно, уханно тържество в негова чест, завършило с гигантска оргия с дим от мира и тамян.
17
С придобивката „Грьонуй“ започна възходът на търговската къща „Джузепе Балдини“ в национален, дори в европейски мащаб. Персийските камбанки сега не млъкваха, а сребърните рибари в магазина на Понт-о-Шанж не спираха да сипят ароматизирана вода.
Още в първата вечер Грьонуй трябваше да приготви цял галон „Неаполитанска нощ“, от който на следния ден бяха продадени осемдесет флакона. Славата на парфюма се разнесе мълниеносна бързина. Очите на Шение се изцъклиха от броене на пари, гръбнакът го пареше от дълбоките поклони, които трябваше да раздава, защото идваха от височайши по-височайши особи или поне слугите на тези от височайши по-височайши особи. Дори веднъж вратата се отвори с такъв гръм и трясък, че всичко се раздрънча, и в магазина влезе лакеят на граф Д’Аржансон, който викна така, както само лакеите могат да викат, че иска пет флакона от новия парфюм, а от страхопочитание Шение трепери след излизането му още четвърт час, защото граф Д’Аржансон бе интендант и военен министър на Негово величество и най-влиятелната фигура в Париж.