Докато Шение отбиваше сам атаките на клиентелата, Балдини се бе затворил в работилницата заедно с новия си чирак. За оправдание пред Шение той излезе с една фантастична теория, която наричаше „разпределение на труда и рационализации“. Години наред — обясняваше той — търпеливо наблюдавал как Пелисие и нему подобните пренебрегвали правилата на гилдията, отнемали му клиентелата и съсипвали търговията. Сега търпението му се изчерпало. Сега щял да приеме предизвикателството и щял да върне удара на тия нагли парвенюта, и то с техните собствени средства: всеки сезон, всеки месец, ако трябва и всяка седмица щял да ги сюрпризира с нов парфюм, и то какъв! Щял да черпи с шепи от творческите си заложби. И затова било необходимо той да движи само производството на парфюми — подпомаган единствено от неукия чирак, — а Шение да се посвети изключително на продажбата им. С този модерен метод щели да открият нова глава в историята на парфюмерийството, щели да пометат конкуренцията и да забогатеят безмерно — да, умишлено и изрично говорел в множествено число, защото възнамерявал да включи в тази огромна печалба с определен процент и своя опитен дългогодишен калфа.
Преди няколко дни Шение щеше да изтълкува тази тирада като признак за начално старческо слабоумие. Щеше да си помисли: „Ето, вече е готов за «Шарите»8. Няма да е далеч часът, когато ще зареже окончателно хаванчето и пестика.“ Ала сега не мислеше нищо. А и как — като беше отрупан с работа. Имаше толкова много работа, че от изнемога вечер едва намираше сили да изпразни напращялата каса и да задели своя пай. И насън не би се сетил, че в тази работа има пръст сам дяволът, щом почти всеки ден Балдини излизаше от работилницата с поредното благовоние в ръка.
И то какви благовония! Не само парфюми от висша и свръхвисша класа, ами кремове и пудри, сапуни, лосиони за коса, одеколони, масла… Всичко, що трябваше да ухае, ухаеше сега по новому, по-различно и по-прекрасно от всякога. Всичко, ама наистина всичко — дори най-новите ароматизирани кордели за коса, плод на куриозните приумици на Балдини — публиката разграбваше като обезумяла, а цените не означаваха нищо. Всичко, що излизаше от ръцете на Балдини, предизвикваше фурор. А фурорът бе тъй внушителен, че Шение го възприемаше като природно явление и изобщо не се задълбаваше в търсене на причините. Че новият чирак, този непохватен гном, който живееше в работилницата като псе и когото понякога зърваше през отворената врата — когато майсторът излизаше — как мие стъкленици и бърше хаванчета, че туй нищожество има пръст в баснословния разцвет на търговията, това Шение не би повярвал, дори и да му го кажеха в очите.
Естествено, че гномът имаше пръст в цялата тази работа. Стоката, която Балдини внасяше в магазина и предоставяше на Шение за продан, бе само частица от онова, което Грьонуй вършеше при закрити врати. Балдини вече не смогваше с изпробването. Понякога бе истинско мъчение да направи избор сред прелестите, раждани от Грьонуй. Този чирак-магьосник би могъл да снабди с рецепти всички парфюмеристи на Франция, без да се повтори, без нито веднъж да създаде нискокачествен или посредствен парфюм. С рецепти, т.е. с формули, той не би могъл да ги снабди, защото Грьонуй композираше своите благовония все още по оня хаотичен и непрофесионален маниер, който Балдини познаваше вече, като смесваше съставките по въображение, в привидно стихиен безпорядък. За да може, ако не да контролира, то поне да проумее налудничавата му работа, Балдини помоли един ден Грьонуй — макар да го считал за ненужно, — когато залага опитите, да си служи с везната, мензурата и пипетата, освен това трябвало да проумее, че виненият спирт не е ароматно вещество, а разтворител и като разтворител трябвало да се прибавя най-накрая и, за Бога — трябвало да работи бавно, полека и бавно, както подобава на занаята.