— Нямам какво да ви кажа — извика ядосано Хил и затвори телефона.
— Не иска да говори — рече Клеър, постави внимателно слушалката върху вилката и вдигна лице към Питър. — Тоя Тимсън май наистина е купил Пиндърс Енд.
— Едва ли — поклати глава Питър. — Кой би купил подобен боклук? Според мен Хил просто си проявява ината…
— Аз пък не мисля така — рече Клеър и отново вдигна слушалката. Набра номера на Сам и му разказа какво беше научила, но Сам отказа да й повярва.
— Пиндърс Енд го остави на мен — раздразнено каза той. — Утре сутринта ще се срещна с Хил. А сега върви да се забавляваш, и без това ме вдигна от масата… — В слушалката прозвуча сигналът за свободно.
Клеър сви рамене.
— Тази вечер и без това нищо не мога да направя — каза с огорчение тя, после хвърли поглед към Питър: — А ти какво мислиш да правиш с мен?
— О, почти бях забравил, скъпа! — щракна с пръсти Питър. — Отиваме в „Шез Пари“, там ще те запозная с Хари Дюк, страхотен тип. Поканил съм го на вечеря.
Очите на Клеър изгубиха малко от блясъка си.
— Мислех, че ще прекараме вечерта само двамата — изрази протеста си тя. — Никак не ми се любезничи с твоите приятели!
— С Хари Дюк това изобщо не е необходимо — отвърна Питър. — Даже бих ти се разсърдил, ако го сториш.
— Не можем ли да отложим тази среща, Питър? Честно ти казвам, не съм в настроение за компании!
Той й хвърли един бърз поглед и видя, че говори сериозно.
— Е, предполагам, че можем… — промърмори. — Жалко… Той отдавна иска да се запознае с теб, освен това е моят най-добър приятел…
— Не си виновен, Питър — отвърна Клеър и пристъпи към прозореца. — Откъде можеше да знаеш в какво настроение ще бъда… — Помълча, после добави: — Чувала съм най-различни неща за Хари Дюк и признавам, че не изгарям от желание да се запозная с него. В крайна сметка той е просто един от големите комарджии на Бентънвил, нали?
— Не бива да вярваш на всякакви слухове — притеснено се усмихна Петър. — Хари е страхотен, познаваме се от дълги години и нямам поводи да се оплаквам от него. Наистина е малко див, но това няма никакво значение…
— Той е комарджия, носи оръжие и едва ли може да се нарече почтен гражданин.
— О, стига глупости! — малко по-остро отвърна Питър. — Хиляди хора играят комар и носят оръжие, но това не ги прави престъпници! Хари Дюк е просто един чудесен човек! — Помълча малко, после въздъхна: — Добре, ще му се обадя да отложа вечерята…
Клеър рязко се обърна.
— Извинявай, Питър, държах се глупаво — рече тя. — Ще се възползвам от стереотипа на хората от твоя бизнес и няма да давам мнение за хора, които не съм виждала!
— Наистина ли? — внимателно я погледна Питър.
— Да — кимна тя. — Сега мисля, че трябва да се запозная с Хари Дюк. Но те предупреждавам, че ако не го харесам, ще направя всичко възможно да ви разваля приятелството! — На устните й се появи усмивка, но очите и бяха сериозни и малко тревожни.
Питър си даде сметка, че вечерта не се развива както би му се искало, взе шапката си и каза:
— Хайде, Клеър. Прекалено много говорим, вместо да се забавляваме като всички останали. Говорим, тревожим се, правим анализи… Животът е твърде кух, за да издържи на подобно отношение. Или трябва да го приемем такъв, какъвто е, или доникъде няма да стигнем.
— Това е философия на объркването — рече Клеър и пое пред него по стълбите. — Както и да е… Няма да разговаряме, няма да се тревожим, няма да правим анализи. Просто ще идем да прекараме една чудесна вечер с лошия господин Дюк.
— Надявам се да не даваш воля на язвителния си характер — каза Питър и отвори вратата на колата.
— Имам язвителен характер, така ли? — попита Клеър, докато се настаняваше зад кормилото.
— Мисля, че имаш — усмихна й се Питър.
— Тогава ще внимавам много! — обеща тя. — Ще гледам да не кажа нито една дума, която да нарани душата на твоя бедничък Хари Дюк!
— Чудесно! Тук му е мястото да те предупредя, че и неговият език не е от най-безопасните. Не искам аз да съм виновен, ако случайно бъдеш жилната!
Клеър включи на скорост и фордът бавно пое по средата на улицата.
— Изгарям от нетърпение да се запозная с него, всичко ми звучи така обещаващо! Още отсега виждам как си седим около масата и си подмятаме язвителни забележки. Както и да е, това поне ще бъде нещо ново…
— Клеър Ръсел, ако продължаваш така, ще те отведа направо у дома! Май имаш нужда от едно здраво разтърсване!
— Да се надяваме, че господин Дюк ще съумее да ми го предостави!
— Не, по-скоро аз ще свърша тази работа!
— Май наистина ще се окажа противна — въздъхна Клеър и насочи форда сред потока от коли, който се носеше към центъра на града. — Защото мечтая именно ти да ме разтърсиш!