— Истина е — рече Питър и отпи глътка от чашата си. — Хари е комарджия по рождение и именно затова не харесва това изкуствено стълпотворение. Няма да се учудя, ако някой ден и той обяви кръстоносен поход срещу този див хазарт.
Клеър беше леко объркана.
— Вярно ли? — попита тя. — Но защо тогава наистина не предприемете нещо?
Дюк остави чашата си на полираната повърхност на бара и се усмихна:
— Не е толкова лесно, трябва да имам причина да започна подобна война. Вероятно знаете, че тази организация е доста могъща и едва ли ще се помръдне от усилията на един човек. Има само един начин — първо се изолират главатарите, изхвърлят се по-далеч оттук, а едва след това се обръща внимание на по-дребните риби… Но да се пипнат тези главатари е трудна работа. Много хора ще си заминат с олово в корема…
— Според мен можете да го сторите, ако се обърнете с призив към народа. Успеете ли да прогоните политическата мафия, която управлява града, лесно ще можете и да го прочистите от дребната измет. Но насилието ще предизвика ново насилие и нищо повече…
— Продължавам да предпочитам своето виждане — сви рамене Дюк. — Всички досегашни избори са били фалшифицирани и нещата едва ли ще се променят в бъдеще… — Хвърли поглед към стенния часовник и смени темата: — Става късно, да вървим да похапнем!
Настаниха се край предварително запазената маса и Клеър попита:
— Познавате ли човек на име Тимсън, господин Дюк?
— За Бога, Клеър! — намеси се Питър. — Наричай го Хари, стига с това „господин Дюк“!
— Остави я на мира — забеляза смущението й Дюк. — Може да ме нарича както й е удобно.
— Майчице! — театрално въздъхна Питър. — Вие двамата май наистина не можете да се понасяте!
— Не е вярно — поклати глава Дюк и отново усети топката в гърлото си. — Нали, Клеър?
Тя поклати глава, като избягваше да срещне погледа му.
— Питахте за Тимсън — продължи Дюк. — Познавам го, той е мениджър на Белман, собственика на това заведение. Защо се интересувате от него?
— Така ли? — изненада се Клеър и хвърли кратък поглед към Питър. — Значи, ако наистина е купил Пиндърс Енд, той го е сторил по нареждане на Белман…
— Но ти не знаеш дали НАИСТИНА го е купил — посочи Питър.
Дюк се приготви да каже нещо, но се отдръпна назад, тъй като келнерът дойде да им вземе поръчката. Изчака го да се отдалечи и попита:
— Каква е тая работа с Пиндърс Енд?
Клеър му разказа с няколко думи това, което знае, и той замислено притвори очи.
— Интересно, много интересно… Имате ли някаква представа за земята около Феървю? Имам предвид полезни изкопаеми, сребро или нещо подобно…
Клеър изненадано го погледна. Не беше мислила по този въпрос.
— Не съм чувала нищо, но мога да проверя — отвърна тя.
— Престанете да се държите като иманяри — отново се намеси Питър, вече ядосан не на шега. — Все още не знаем дали Тимсън е купил нещо!
Дюк не му обърна внимание, очите му продължаваха да са приковани в лицето на Клеър.
— Направете ми една услуга — каза й той. — Вие живеете и работите там. Звъннете ми в момента, в който научите нещо ново. Тази история ме заинтригува.
— Добре — кимна Клеър. — Какво става там според вас?
— Още не знам — поклати глава Дюк. — Но имам някои предположения… — Извади от портфейла си листче хартия и надраска на него телефонния си номер. — На този телефон можете да ме откриете по всяко време.
Тя пое листчето, хвърли му бегъл поглед и го прибра в чантичката си.
— Няма да забравя — рече.
Питър наблюдаваше сцената със смесени чувства, после изведнъж избухна:
— Браво! Той й даде телефона си съвсем под носа ми! Какво си намислил, Хари? Да ми отмъкнеш момичето?
По лицето на Клеър се появи гъста руменина. Дюк я погледна, после премести очи върху Питър. Изразът им беше леден.
— Това прозвуча доста глупаво, Пит — меко промълви той.
Разсъдъкът на Питър бе внезапно помътен от прилив на ревност.
— Така ли? — язвително подхвърли той. — Аз само се пошегувах, но не виждам защо и двамата трябва да имате толкова виновни физиономии! — Премести очи към Клеър и рязко попита: — Защо се изчерви, скъпа?
Клеър отмести стола назад и се изправи.
— Няма да се бавя — рече тя и се насочи към дамската тоалетна.
Питър объркано зяпна подире й.
— Доста тромав ход от твоя страна — отбеляза Дюк, докато пръстите му си играеха с чашата.
— Но какво му става на това момиче? — въздъхна Питър и прокара пръст през косата си. — Никога не съм я виждал такава! — После очите му се заковаха върху Дюк, в тях отново проблесна гняв: — Май сбърках, като ви запознах!