— Млъквай! — сряза го Дюк. — Момичето е уморете и едва ли му е до тъпите ти сцени! По-добре е да помислиш как да се погрижиш за нея, за пръв път си попаднал на нещо наистина свястно…
— Ти пък кога успя да разбереш това? — избухна Питър, окончателно победен от гнева. — Познавам я доста по-дълго от теб и до този момент не сме имали никакви проблеми помежду си!
— Спокойно — уморено се усмихна Дюк. — Нямам никакво намерение да се бъркам в отношенията ви. Просто те посъветвах да се държиш добре с нея… А като се върне, кажи й, че са ме извикали по спешност.
Питър скочи на крака.
— Хари, извинявай за това, което казах? — извика той. — Просто се бях ядосал. Хайде, сядай и забрави за това!
— Трябва да вървя — поклати глава Дюк. — Току-що си спомних, че имам среща с Белман. Ще се вадим утре, Пит. И внимавай…
Напусна масата, преди Питър да успее да протестира и бавно се насочи към входния вестибюл. Край стълбата за горния етаж в дъното стоеше нисък бабаит с широки като на борец рамене. Очевидно пазеше пътя към залата с рулетката.
— Къде е Белман? — попита го кратко Дюк.
— За кого да доложа? — хладно го изгледа бабаитът.
— Кажи му че е дошла да го види майка му — отвърна Дюк.
Бабаитът само сви рамене и пое нагоре, Дюк го последва. В дъното на коридора двамата спряха.
— Хайде да спрем с майтапите — предложи заплашително широкоплещестият и кимна по посока на една от вратите. — Кажи някакво име…
Дюк протегна ръка, сграбчи го за ревера и го блъсна в стената.
— Иди да скочиш в някой кладенец — посъветва го хладно той.
Белман се беше настанил зад широко писалище, отрупано с хартии. Пишеше нещо и вдигна глава, едва когато Дюк ритна вратата зад гърба си. Позна неканения гост и лицето му светна.
— Чудесно, чудесно! — протегна ръка той. — Точно човекът, който ми трябваше!
Дюк не обърна внимание на протегнатата ръка, придърпа с крак близкия стол и се отпусна върху него.
Белман погледна ръката си с малко учудена усмивка, вдигна вежди и се отпусна обратно на мястото си. Беше по-нисък от Дюк, но доста по-тежък. Черната му коса беше сресана на път, който се събираше над челото му под формата на буквата V. Чертите му бяха правилни и би минал за хубавец, ако не беше мазното изражение на лицето му.
— От известно време постоянно мисля за теб, Дюк — рече той, и започна да почуква по документите пред себе си с дълъг нож за рязане на хартия. — Имам чувството, че е крайно време ние двамата да направим нещо заедно…
Дюк бутна шапката на тила си, пръстите му замислено докоснаха квадратната челюст.
— Тъй ли? — учуди се престорено той. — Аз пък нямам такова чувство… Гледам ти заведението и си мисля, че работите ти вървят добре… Защо си се загрижил за мен?
Белман докосна някакво копче върху бюрото.
— Нека пийнем по нещо — предложи той. — Искам да проведем един откровен разговор.
Дебелият бабаит се появи на вратата, лявата му ръка бе скрита в джоба. Дори дете можеше да отгатне какво има там.
— Да ни донесат скоч! — рязко заповяда Белман, изчака изчезването на бабаита и продължи: — Имаш репутацията на един от най-големите комарджии в района. Уважават те, всички са убедени, че си голям късметлия. Залагаш на едро и печелиш на едро. В редките случаи когато губиш, ти си плащаш като момче и почваш отново. Тукашните посетители са предимно сноби. Умират от кеф, когато си въобразяват, че имат нещо, което другите нямат. Затова те искам тук. Искам всички да знаят, че моята рулетка се контролира от Дюк, най-известния комарджия в града! Ще бъдеш свободен като вятъра, искам да се мяркаш от време на време в залата и това е всичко. После можеш да правиш каквото пожелаеш… Схващаш ли мисълта ми?
Дюк бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади плоската табакера. Избра си една пура, без да предложи на Белман, после кратко кимна с глава:
— Продължавай.
Влезе дебелият бабаит с поднос в ръце. Белман му каза да го остави и да се маха.
После мълчаливо напълни чашите, добави лед и сода и бутна едната по посока на Дюк.
— Присъствието ти тук ще се отрази добре на бизнеса ми — добави той и запали цигара. — Готов съм да ти плащам добре. Какво ще кажеш?
— Днес дойде да ме посети Келс — отвърна Дюк. — Каза, че предлагаш петстотин и аз му се изсмях.
— Казах му на тоя глупак, че условията ти ще ги диктуваш! — поруменя от яд лицето на Белман. — Виж какво, Дюк, имам нужда от теб и няма да издребнявам. Ще приемеш ли предложението ми след като уредим финансовия въпрос?
— Предполагам, че не — поклати глава Дюк.
— Ще делим печалбата от рулетката фифти-фифти — рече Белман. — В момента е някъде около осем бона седмично, но ако дойдеш, сигурно ще скочи на дванайсет. Шест хилядарки за теб, какво ще кажеш?