Дълго време останаха прегърнати. Къщите в далечината се превърнаха в неясни силуети, светлината зад прозорците угасваше, хората си лягаха да спят.
— Добре, Клеър — въздъхна най-сетне той. — Няма да говорим повече по този въпрос… поне засега. Не искам да съм причина за твоето безпокойство. Но много ми се иска да заминем някъде заедно. Просто мятаме два куфара в тая стара бричка и потегляме на юг! Един месец почивка ще ти се отрази чудесно!
Тя се завъртя на седалката, рамото й се притисна в неговото.
— Някой ден ще го направим — прошепна тя. — И наистина ще бъде чудесно! — Помълча, после тихо добави: — Разкажи ми за Хари Дюк. Отдавна ли го познаваш?
А той неволно си помисли, че Хари Дюк означава Нещо за нея. Спомни си необичайното й мълчание при срещата им, спомни си притеснението й, когато той започна да ги закача за размяната на телефонните им номера. Накрая си спомни разочарованото й лице, когато откри, че Хари си е отишъл. Прибави към всичко това несъмнения чар на Хари и сърцето му се сви.
Дълбоко в душата си призна, че Клеър и Хари биха били прекрасна двойка. Решителни, амбициозни, отлични специалисти в своята област.
— Ти хареса Хари, нали? — попита той.
— Не зная — предпазливо отвърна тя. — Разменихме едва няколко думи…
— Доволна ли си, че се запознахте?
— Не мислиш ли, че е малко странен? — отвърна с въпрос тя. — Но сигурно има доста опит с жените…
Питър извади табакерата си и запали цигара с нещастен вид.
— Няма постоянна приятелка — опита се да изглежда равнодушен той. — Момичетата си падат по него, но той избягва да се обвързва. Обикновено бързо се освобождава от тях… Искрено бих съжалил всяко момиче, което се влюби в него…
Настъпи дълго мълчание, после Клеър леко го потупа по ръката и подхвърли:
— А ти си мислиш, че аз мога да бъда това момиче, нали?
— Не, разбира се — отвърна Питър и усети как кръвта нахлува в лицето му. — Какво ти хрумна, по дяволите?
— О, познавам те по-добре, отколкото си мислиш — засмя се тя. — Но няма защо да се тревожиш. Хари Дюк не ме привлича, нито пък аз него… Знаеш ли, Питър, доста съм живяла след хора като него. Журналисти, комарджии, бизнесмени… До гуша ми е дошло от тяхната себичност. Става ми лошо от вечната им жажда за пари и слава, от готовността им да жертват всичко в името на поставената цел. Преди години може би щях да съм привлечена от Хари Дюк, но не и сега. Аз съм като Феървю. Искам само да ме оставят на мира, за да мога да се радвам на мъничкото щастие, което все още съм способна…
Питър я притисна до себе си.
— Но ти не познаваш Хари — прошепна той. — Той не е като тези хора. Сигурно би го харесала, точно както аз го харесвам. Може би наистина е див и груб, но никога с хората които обича. Не, наистина не е като другите…
— Страх те е да не ме отнеме от теб, нали? — усмихна му се тя, но очите й бяха разтревожени.
— Още не знам, но скоро ще разбера — отвърна Питър. — Ще си проличи дали наистина се интересува от теб, или не…
— Хайде да се прибираме, Питър — леко потръпна тя. — Нали ще ми простиш, че ти развалих вечерта?
— Не си я развалила — отвърна той и завъртя ключа. — Напротив, направи ме щастлив… Защото ми каза, че ме обичаш…
— Вярваш ми, нали?
— Разбира се. Но започвам да си мисля, че ми създаваш доста проблеми.
— Страхуваш ли се от това?
— Не, предполагам, че животът ми ще бъде прекалено скучен, ако получа всичко, което искам. Но теб те искам, скъпа! И само чакам да си оправиш настроението, за да предприема нова атака! Вече знам какво изпитваш към мен и ще те обсаждам, докато са предадеш!
Спряха пред малката къщичка на Клеър и Питър изключи двигателя.
— Пристигнахме — рече той: — Как предпочиташ — да си ида у дома пеш, или утре вечер да ти върна колата?
— По-добре влез, Питър — прогледна тя и нещо в гласа й накара кръвта му да закипи.
— Късно е — поклати глава той. — Утре ме чака тежък ден. Мисля, че ще е по-добре да се прибирам докато все още имам време…
— Исках да кажа, че не е нужно да се, прибираш — още по-тихо каза тя.
Ръката му се плъзна върху нейната.
— Наистина ли? — Усети как, сърцето заблъска като тежък чук в гърдата му.
— Разбира се — прегърна го тя. — Не знам дали мога да ти дам всичко от себе си, но ти си толкова, търпелив!
За миг се беше почувствал на седмото небе споменаването на търпението му развали всичко.
— Не, Клеър — поклати глава той. — Прибери се сама и хубавичко се наспи. Ти си прекрасна и аз много те обичам, но предпочитам да изчакам още малко…