— Хей, сестричке, ще ти се скъсат жартиерите — развеселено рече той. — Пол искаше само да те поуплаши… Сам ми го каза…
— Дай един пищов да му пробия тлъстия търбух! — продължаваше да фучи Лорели. — Гадното копеле ме замери с чашата си, без дори да ме изслуша! — Изтича към креслото на Шулц и застрашително се надвеси над него: — Ще си платиш за това, миличък! За всичко ще си платиш! Ще те накарам да съжаляваш, че изобщо си се захванал с мен, гаден разплут търбух!
Хари Дюк направи болезнена гримаса.
— Надявам се, че не ти си я научил на този речник, Пол — рече той. — Направо се притеснявам!
Шулц направи рязко и мълниеносно движение, тежката му десница се стовари върху лицето на Лорели. Тя отхвръкна назад и нададе пронизителен вик.
Вратата се отвори и в стаята връхлетя Джо. Видял Хари Дюк насреща си, той рязко се закова на място. Лицето му стана бяло като вар, ръцете му бавно започнаха да се вдигат нагоре.
— Всичко е наред, Джо — приятелски рече Дюк. — Няма нужда да вземаш за почест. По всичко личи, че двамата с теб присъстваме на малък семеен скандал…
Джо свали ръцете си и премести очи върху Шулц, който се беше свил на стола като огромен отровен жабок.
Лорели изведнъж грабна ръжена от камината и се понесе към Шулц. Лицето й бе безумно и зло, очите й горяха като въглени. Дюк протегна крак и вместо да профучи край него, тя с тежък тътен се просна на пода.
Главата на Дюк леко кимна по посока на ръжена и Джо се наведе да го вземе. Лорели се надигна, от гърдите й се изтръгнаха вопли на безсилна ярост.
— Май е време да сложим край на веселбата — въздъхна Дюк. — Иначе някой може да пострада… — Наведе се и сграбчи Лорели през кръста, предотвратявайки по този начин поредното нападение срещу Шулц. Стисна китките й и промърмори: — Хайде, стига вече! Ако не започнеш да се държиш прилично, веднага си тръгвам. И тогава Господ да ти е на помощ!
Тя продължи да се дърпа известно време, после утихна.
Без да я изпуска от хватката си, Дюк погледна по посока на Шулц.
— Мисля, че е време да потеглям, Пол — рече той. — Няма да ти липсва тая сладурана, нали? Ще я взема със себе си, за да съм сигурен, че няма да ти види сметката…
В очите на Шулц се появи тревога.
— Чакай — наведе се напред той. — Тя не иска да ме изоставя!
— Наистина ли? — развесели се Дюк и премести очи върху лицето на момичето. — Ти какво ще кажеш по този въпрос?
Шулц не й даде време за отговор.
— Остави ни да си поговорим насаме, Хари! — примоли се той. — Тя е още дете, не разбира много неща…
— В този квартал май растат доста груби дечица — отвърна Дюк. — Според мен няма смисъл да си говорите насаме, Пол. Току-виж пак си почнал онзи номер с вратовръзката…
— Вече нямам нищо общо с теб, търбух такъв! — изкрещя Лорели. — Ще те видя пак, само когато те спускат да запълниш някоя дупка в земята!
— Е, Пол, мисля, че нещата са ясни — въздъхна Дюк и се обърна към Лорели: — С мен ли идваш, или искаш да те откарам някъде?
Тя го стрелна с ясните си, все още проблясващи от гняв очи, прехапа за миг долната си устна, после решително тръсна глава:
— Идвам с теб!
— Браво, момичето ми — усмихна се Дюк. — Не бих казал, че бавно вземаш решенията си… — Пусна я и се извърна към Шулц с лека въздишка: — Съжалявам, Пол. Свикнал съм да изпълнявам желанията на дамите, особено когато имат такава страхотна външност…
Ръцете на Шулц побеляха върху облегалките на креслото.
— Не бъди глупава, Лорели! — изхриптя той. — Сама си търсиш белята! Остани тук и аз ще се погрижа за теб. Знаеш какво имам предвид…
— Върви на майната си! — злобно му се ухили тя и вдигна лице към Дюк: — Какво чакаме още?
Дюк пое към вратата, като избираше такава позиция, от която да наблюдава непрекъснато действията на домакина и Джо.
Шулц окончателно си изпусна нервите. Тялото му се приведе напред, очите му пламнаха, подпухналото му лице стана мораво от гняв.
— Горчиво ще съжаляваш, ако си отвориш проклетата уста! — изрева на Лорели той. — Чуваш ли какво ти казвам? Той само чака да се разбъбриш! Познавам отлично Хари Дюк! Използва жените, после ги захвърля! Нещастна тъпачка! Тръгнеш ли с него, губиш всички шансове да изкараш малко пари!
— Внимавай за кръвното си, Пол — посъветва го Дюк. — На никого няма да е приятно, ако вземеш да хвърлиш топа. Ще заведа момичето там, където няма да можеш да го безпокоиш. Толкоз. Утре сутринта ще ти се обадя да си поговорим. Сбогом, Пол.
Шулц изобщо не му обърна внимание, треперещият му пръст продължаваше да е насочен към Лорели.