— Какво искаш? — изръмжа онзи след кратка пауза, очевидно предизвикана от изненада.
— Знаеш ли къде е Лорели?
— Теб пък какво те интересува!
— Не се дръж като глупак, работата е дебела! — сопна се Дюк. — Снощи я доведох у Питър Калън, а сутринта открихме, че е изчезнала.
— Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните? — ехидно се изхили Шулц. — Снощи май здравата си се натряскал!
— Значи съм се натряскал, а? — втвърди се лицето на Дюк. — Откъде си толкова сигурен?
— Ако не си бил пиян, вероятно си луд! — поясни Шулц. — Лорели не е мърдала оттук нито снощи, нито по-късно. Ето я, до коляното ми. Питай Джо, ако не вярваш!
— Чакай малко — забързано рече Дюк, почувствал, че онзи се готви да затвори. — Не ми трябва Джо, искам да разменя две думи с Лорели…
— Едва ли тя ще иска, но все пак ще я попитам — отвърна Шулц, после в слушалката се разнесе доста по-приглушеният му глас: — Хари Дюк е на телефона, иска да говори с теб…
След кратка пауза в ухото на Дюк звънна гласът на Лорели:
— Да, моля… — Беше хладен и равнодушен глас.
— Какво става, момичето ми? — попита Дюк. — Шулц твърди, че цяла нощ си била там. Нима ще му; позволиш да се измъкне по този начин?
— А къде съм била според теб?
— Не си добре, сестричке! — не на шега се разсърди Дюк. — Не си ли спомняш, че снощи се появих, тъкмо когато дебелото ти приятелче се готвеше да ти види сметката с въженце около врата? Ако не бях аз, сега щеше да си нанкаш в моргата! Имаш изгода да си на моя страна! Кажи къде изчезна снощи!
— Я ти се оправяй с него! — каза на Шулц тя. — Съвсем е откачил!
Дюк затвори още преди Шулц да поеме слушалката, после отправи един напрегнат поглед към приятеля си.
— Върнала се е при Шулц — кратко му съобщи той. — Твърди, че изобщо не е мърдала оттам, Джо ще потвърди алибито й. А ако ние не измислим нещо, при това веднага, вероятно ще се озовем в ареста с обвинение в убийство.
— Но това е смешно! — пребледня Питър. — Не могат да се измъкнат толкова лесно!
— Страхувам се, че могат — протегна се Дюк. — А ако ние не намерим приемливо обяснение за присъствието на Тимсън тук, като нищо можем да изгорим!
— Но как да го намерим, по дяволите! — викна Питър и объркано разроши косата си.
— Чакай малко — рече Дюк и отиде в спалнята.
Забави се няколко минути вътре, после високата му фигура се изправи в рамката на вратата.
— Ще мине за самоубийство, приятел — рече той. — Сцената е готова, остава само да сложим вътре един бръснач.
— Пресвета Дево! — избухна Питър. — Не можеш да правиш това! Открият ли измамата, и двамата ще свършим на електрическия стол!
— Докато я открият, аз вече ще съм пипнал тоя, дето НАИСТИНА е видял сметката на Тимсън! — мрачно промълви Дюк. — Но къде пише, че трябва да я открият? — Хлътна в банята и миг по-късно се появи с бръснача на Питър в ръка. — Няма да трае повече от секунда — успокои приятеля си той и изчезна зад вратата на спалнята.
Питър напълни чашата си, изведнъж почувства, че има нужда от още уиски.
Дюк излезе от спалнята и затвори след себе си.
— Всичко е готово и изглежда доста убедително — съобщи с лека гримаса той. — А сега слушай внимателно, Пит, ще се наложи да запомниш дума по дума нашата версия. Снощи сме били тримата — Клеър, ти и аз. Ти си я изпратил, след което си дошъл у дома. Пийнали сме чашка-две, след което сме излезли да се поразходим. Сблъскали сме се с Тимсън, пиян като дърво. Имал е бутилка скоч и ние, също доста пийнали, сме му помогнали да я пресуши. Тимсън не е бил в състояние да се движи и ние сме го домъкнали тук. Оставили сме го да си отспи в спалнята, а самите ние сме се настанили тук. На сутринта сме поискали да се избръснем и сме открили, че бръснача ти го няма. Тогава сме влезли в стаята и сме открили, че копелето си е прерязало гърлото с него. Нека ченгетата сами открият защо го е направил.
— Но това е лудост? — втренчи се в него Питър. — Не знаем какво е правил снощи Тимсън! Ами ако е бил с някой друг?
— Това няма да има никакво значение, стига да твърдим, че сме го срещнали късно през нощта. Появил се е тук някъде между три и четири сутринта… О’кей, значи и ние сме го срещнали по това време. Ако запазиш самообладание, положително ще успеем да се измъкнем! Друг начин не виждам.
— Ти си едно шантаво копеле, Хари — промълви с нещастен вид Питър. — Само да те видя и неприятностите са налице!
— Спести ми тази част от сценария! — кратко му нареди Хари. — Затънали сме до шия и трябва да се измъкваме!
Телефонът иззвъня и Питър се насочи към него.
— Здравей, Питър — каза Клеър. — Случайно да знаеш къде се намира Хари Дюк?