— Не се вълнувай толкова — поклати глава Джо. — Може би в скрина е бил Тимсън и те е наблюдавал оттам, може би е бил зает да си реже гърлото и съвсем не му е било до теб… Полицията казва, че става въпрос за самоубийство…
Лорели стисна малката му топла ръка.
— Страх ме е, Джо — прошепна тя. — Искам да се махаме от тук! Не ми харесва тая история, Пол също не го изтрайвам!
Джо я бутна върху леглото, едно малко мускулче на бузата му започна да потрепва.
— Аз ще се погрижа за него — меко промълви той и докосна шията й с върха на пръстите си. Тя се сгърчи и впи очи в лицето му.
— Защо правиш това?
— Просто си мисля… Значи тя е сложил примка на шията, а? — Деликатните му пръста пробягваха по гърлото й като малки паячета. — Това не биваше да го прави…
Тя потръпна от изражението на очите му и неволно се сгуши в него. Лицето й потъна в меката кожа на якето му.
Заковал поглед в стената, Джо продължи да я гали, на устата му заигра лека усмивка.
Четиринадесета глава
Хари Дюк бавно идваше в съзнание.
— Да му плиснем една кофа вода — предложи мъжки глас някъде над главата му.
Отвори очи и примигна срещу загриженото лице на Кейси. Зад гърба му имаше още някой, но Дюк не можеше да го разгледа на слабата светлина.
— Не е нужно да ме поливате — отвърна с надебелял език той и бавно се надигна. — Мия се един път на ден и това ми се струва напълно достатъчно…
— Добре ли си, мистър? — попита Кейси и по лицето му се изписа видимо облекчение.
— Не знам дали съм добре — отвърна Дюк и се зае да изследва главата си. Пръстите му напипаха едра цицина в областта на слепоочието, друга имаше върху челото си, точно между веждите. Прониза го остра, пулсираща болка и той сподавено изруга.
— По стълбите ли падна? — попита Кейси. — Ще ида да ти донеса едно питие.
— Добра идея — отвърна Дюк и с мъка се изправи на крака. Разтърси глава и болката се локализира с пулсираща сила в областта на лявото слепоочие. — Няма нужда да го носиш, ще дойда с теб.
Последва Кейси в малката дневна и пое чашата с ябълкова ракия от ръката му.
Силният алкохол опари вътрешностите му и той веднага се почувства по-добре.
— Това е друго нещо — промърмори и с облекчение се отпусна в люлеещия се стол.
— Запознай се с Джеткин — представи втория мъж Кейси. — Живее в съседство.
Дюк погледна високия мъж и кимна с глава.
— Извинете ме, но не се чувствам в най-добра форма — промърмори той.
Джеткин зяпна насреща му и притеснено размърда огромните си крака.
— Няма нищо — промърмори той. Челюстите му, усилено работеха, от време на време преглъщаше и на лицето му се изписваше болезнена гримаса.
Дано не дъвче тютюн, помисли си Дюк.
— Какво стана с теб, мистър? — попита Кейси. — Намерих те проснат в подножието на стълбите и едва не си глътнах езика от страх! Падна ли, какво стана?
Дюк спря поглед върху него и бавно поклати глава.
— Чух, че горе се движи някой, Кейси — тихо каза той. — Реших да проверя кой е, но бях посрещнат с ритник в главата. Някой от твоите приятелчета, а?
— Сигурен ли си? — погледна го учудено Кейси. — Аз живея тук съвсем сам.
— А да не би да мислиш, че бълнувам? — язвително отвърна Дюк и внимателно докосна челото си.
— Горе има някой — рече Кейси и хвърли изпълнен с недоумение поглед към съседа си.
— Елате с мен — изправи се Дюк. — Ще идем да проверим заедно.
Прекоси хола, отвори външната врата, за да вижда, после вдървено пое нагоре по стълбите. Кейси и Джеткин бавно го последваха.
Дюк стигна площадката и се обърна назад:
— Къде се отива оттук?
Кейси мина край него и бутна вратата.
— Тук няма нищо — обясни той. — Аз живея долу.
Дюк хвърли един бърз поглед към вътрешността на малката и абсолютно гола стаичка. И тук прозорците бяха заковани с дъски, но светлината от хола беше достатъчна.
Поклати глава и последва Кейси, който тъкмо отваряше още една врата в коридора.
— Това е втората стая горе, други няма — поясни домакинът.
Вътрешността на помещението тънеше в мрак.
— Няма ли начин да стане по-светло? — раздразнено попита Дюк.
Кейси се приближи до прозореца и дръпва една дъска. Тя издаде пронизителен звук и пироните изскочиха от стената.
Ярките слънчеви лъчи се плъзнаха по счупените мебели и други непотребни боклуци, Дюк им хвърли един поглед и насочи вниманието си към пода. Някой беше влизал тук, по прашните дъски личаха ясни отпечатъци от стъпки.
— Имаш ли представа кой може да е идвал тук? — обърна се той към Кейсн и усетя как в гърдите му се надига сляпа ярост. Изведнъж изпита чувството, че е бил на крачка от разкриването на тайната, която забулваше Пиндърс Енд.