— Никаква — поклати глава Кейси. — Какво може да търси тук външен човек?
Дюк се зае с огледа. Подложи на внимателно изследване влажните петна по стените, студената камина, дъските на тавана. Не откри абсолютно нищо.
— И аз това се питам — отвърна с отвращение той. — Но някой е бил тук горе, значи е търсил нещо… — Изправи се насред стаята и се почеса по главата: — Откога живееш в тая къща?
Кейси се замисли за момент, после отвърна:
— Скоро ще станат шест години. Жена ми още беше жива и тогава използвахме всичките стаи… Това беше спалнята ни. Преместих се долу, след като тя си отиде…
Дюк направи още една обиколка, Кейси и Джеткин любопитно го наблюдаваха.
— Тук няма нищо — отгатна мислите му Кейси. — Нищо, което да привлече вниманието на някого…
— Трябва да има — кратко отвърна Дюк и се изправи пред него. — Сигурен съм в това така, както съм сигурен, че ви виждам пред себе си! — После пристъпи към камината и прокара ръка по прашната рамка.
— Това какво е? — изведнъж попита той.
Кейси надникна иззад рамото му.
Върху дебелата греда над огнището бяха издълбани две букви, Ф и Н, очевидно инициали.
— О, това ли? — равнодушно сви рамене Кейси. — Бяха си тук, още котато се нанасяхме. Предполагам, че ги е издълбал предишният собственик.
Хари Дюк избърса праха и се увери, че буквите действително са издълбани преди много години.
— Май наистина са стари — неохотно призна той. — Какво ли означават?
— Труден въпрос — отвърна Кейси. — Къщата е на повече от сто години…
— Сто години, а? — поклати глава Дюк. — Доста храна за размисъл… — Извади джобното си ножче и щракна острието. — Имаш ли вещо против да издълбая и своите инициали?
Кейси и Джеткин си размениха по един учуден поглед, после домакинът бавно кимна с глава.
— Карай, след като толкова искаш…
След няколко минути напрегната работа Дюк се отдръпна назад и сравни инициалите. Неговите се очертаваха ясно, отдалеч си личеше, че са пресни. Вече беше сигурен, че другите наистина са правени преди много години и изглеждаше доволен.
— Ясно — кимна с глава той. Пристъпи навътре в стаята и изпробва с крак дъските на пода. Всички изглеждаха достатъчно солидни. — Да си надзъртал никога под тях? — внезапно попита той.
— Отдолу няма нищо, мистър — поклати глава Кейси.
— Тъй и тъй сме тук, дай да проверим — предложи Дюк.
Джеткин вдигна ръка и посочи ъгъла под прозоречния перваз:
— Някой май ни е изпреварил.
Дюк отиде да провери. Дъската наистина се оказа разкована, при това съвсем наскоро. Ясно личаха драскотините от използвания за тази цел лост. Хвана я с две ръце и рязко дръпна нагоре. Дъската леко се отмести. Под вея имаше само остатъци от мазилка и боклук.
Дюк драсна клечка кибрит и надникна по-навътре. Видя само мръсотия и няколко дребни паячета. Върна дъската на мястото й, изправи се и изтупа праха от коленете си.
— Такава била работата — замислено промълви той.
Другите двама с интерес го наблюдаваха.
— Какво търсиш, мистър? — попита Джеткин.
— Нямам представа, приятел — мрачно се усмихна Дюк. — Особено когато се озова в странна къща като тази…
Кейси и Джеткин отново се спогледаха.
Дюк измъкна револвера си от кобура и се обърна към Кейси:
— Знаеш ли да боравиш с това?
— Разбира се — отвърна Кейси и го взе от ръката му. — Някога имах същия…
— Задръж го! — рече Дюк и закова поглед в очите му. — Искам от теб само едно — да не пускаш никого да припари насам! Тук явно има нещо, което някой иска да прибере, и твоята задача е да му попречиш! — Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.
Джеткин смаяно подсвирна.
— Наемам ви на работа — поясни Дюк. — Ето ви сто долара аванс. Задачата ви е да не пускате никой в тази къща.
Мрачните очи на Кейси враждебно проблеснаха.
— Виж какво, мистър — изръмжа той. — Тази къща е моя, мога да я пазя от неканени гости и без твоите пари.
Дюк изненадано зяпна насреща му. Изобщо не беше очаквал подобна реакция.
— Извинявай — промърмори той. — Не бях помислил за това.
— Тим! — зина от смайване Джеткин. — Няма да се откажеш от толкова мангизи, нали, Тим?
— Затваряй си устата, Джеткин! — навъсено го изгледа Кейси. — Това не те засяга!
— Добре, момчета — побърза да се намеси Дюк. — Дайте ми заповедите за изселване, защото трябва да вървя. Утре пак ще дойда и тогава ще си поговорим.
Кейси му подаде снопче хартия и Дюк го натика в джоба си.
— Няма от какво да се притеснявате — приключи той. — Дръжте си очите отворени и толкоз. Останалото е моя работа.