— Просто искам да съм сигурен, че си избрала подходящ партньор — загрижено рече Сам. — Иначе нямам нищо против момчето… — Почеса се по бузата с мундщука на лулата и добави: — Докато тоя Хари Дюк… той е друга работа…
Клеър се приближи до бюрото и започна да прибира бум агите отгоре му, лицето й леко поруменя.
— Не виждам защо трябва да слагаш Питър и Хари Дюк на една плоскост — хладно рече тя.
— Просто в момента се сетих за него — отвърна Сам, забавлявайки се със смущението й. — Тоя тип ще стигне далеч…
— Ако преди това не хлътне някъде и с двата крака! — отбеляза Клеър. — Знаеш ли, Сам, бих искала Питър да не се възхищава толкова много от него. Това сериозно ме тревожи. Хари Дюк е един безскрупулен тип, който не се спира пред нищо. Имам предчувствието, че скоро ще забърка Питър в още по-големи неприятности. Виж тая история със самоубийството на Тимсън. Изглежда тоя човек никога не казва истината!
Сам откри, че лулата му е угаснала и драсна нова клечка кибрит.
— Предполагам не ти е хрумвало, че Дюк се опитва да предпази младия Калън, нали? — попита той.
— Да го предпази? — остро го погледна Клеър. — Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което чуваш. В крайна сметка, драга, онзи Тимсън е искал да се срещне с младия Калън… Иначе нямаше да се озове в спалнята му. А Хари Дюк спокойно би могъл да се оттегли и да остави Пит Калън да се оправя сам. Не е ли така?
— Искаш да кажеш, че Питър е замесен в убийството — хладно отбеляза Клеър.
— Не ставай глупава, драга — изпусна облак дим Сам. — Искам само да ти посоча, че Дюк е по-малко замесен в тая история от младия Калън. Въпреки това обаче, именно Дюк се заема с цялата работа. Забелязах, че младият Калъп с удоволствие му отстъпва инициативата.
— Аз пък мисля, че ти си едно отвратително старче, но нямам намерение да споря с теб! Държиш се непочтено по отношение на Питър и много добре знаеш това! Питър има своята работа и не може да я зареже просто ей така! Докато Хари Дюк и без това няма какво да прави! Подобни афери очевидно му доставят удоволствие…
— Знаеш ли какво си мисля, драга — промълви Сам, без да обръща внимание на тирадата й. — След като Питър е прекалено зает, за да помогне на Дюк, може би ние с теб трябва да сторим това…
— Разбира се — кимна Клеър. — Но как?
Сам изчука чашката на лулата си в кошчето за боклук и измъкна старата си торбичка за тютюн.
— Нали в тая работа е забъркан и Белман? — попита той.
— Бихме могли да го посетим и да разберем какво му е мнението за тая история с Тимсън…
— Веднага ще го направя — кимна Клеър и взе чантичката си. — Ще му кажа, че идвам от името на „Кларион“ и ще го помоля за официален коментар.
— Не бързай толкова, драга — поклати глава Сам. — По-добре да изчакаме завръщането на Хари Дюк. Може би е открил нещо ново…
— Няма да чакам никого — поклати глава Клеър. — Имам среща с Питър в осем часа и все още имам достатъчно време да отскоча до Белман. Обещавам да внимавам какво говоря и да измъкна от него каквото мога.
— Тогава утре ще се съберем отново — кимна Сам. — Върви, Клеър…
На вратата се спря от гласа на момичето.
— Недей да мислиш, че Питър няма да ни помогне, Сам — тихо рече тя. — Той ще го стори, сигурна съм в това!
— Добре, добре — размаха ръце Сам. — Поговори с него, а аз мисля да се завъртя още малко тук… Може би Хари Дюк ще се сети да се отбие…
Клеър излезе, а Сам се върна в кабинета си. Увлечен в редактирането на уводната си статия за следващия брой на „Кларион“, той не усети как лети времето. Когато хвърли поглед на часовника си, с изненада откри, че вече минава осем. Изправи се и започна да разтребва бюрото си. Миг по-късно чу, че някой влиза в редакцията и отиде да надникне. Изправен в средата на предното помещение, Хари Дюк замислено оглеждаше празните бюра.
— Ето те и теб — рече Сам. — Влизай, отдавна те чакам.
Дюк го последва в кабинета, седна на ръба на бюрото и бръкна в джоба си за пура.
— Всички са си тръгнали, а? — попита той.
— Какво ти е на лицето? — внимателно го изгледа Сам.
— Спомен от Пиндърс Енд — мрачно се ухиля Дюк. — Там те посрещат с ябълкова ракия, а те изпращат с ритник в мутрата. Интересно местенце!
— Какво се случи?
— Сигурен съм, че ключът на загадката е в Пиндърс Енд — отвърна Дюк. — Чувал ли си за един тип на име Кейси?
— Да — кимна Сам. — Познавам го лично, при това от доста време… Добро момче, преди години имаше чудесна ферма… Благодарение на него малката колония в Пиндърс Енд все още е жива.