— Купих си малко ябълкова ракия от него — рече Дюк. — Искаш ли да я опиташ?
— Охо! — светна лицето на Сам. — Носиш ли я? Кейси винаги е варил страхотна ракия!
— Ще ида да я взема от колата — изправи се Хари.
Когато се върна, върху бюрото на Сам се бяха появили две чаши. Старецът пое бутилката от ръцете на Дюк, издърпа тапата със зъби и подуши съдържанието й.
— И с вързани очи ще я позная! — похвали се той, после напълни чашите. — Само трябва да внимавам да не ме подуши бабичката. Тя е върл противник на всякакъв алкохол!
Чукнаха се и отпиха. Върху лицето на Сам се появи страдалческо изражение, очите му се овлажниха.
— Кажи сега какво успя да направиш, синко — преглътна той.
— На първо време ще наема Бърмън да подаде жалба срещу заповедите за изселване — започна Дюк. — Някой много се натиска да разкара обитателите на Пиндърс Енд, а пък аз искам те да поостанат… Така ще бъда сигурен, че районът няма да бъде преровен от разни пришълци…
— А после? — довърши питието си Сам.
Дюк се почеса по главата.
— Утре пак отивам там и смятам да разглобя къщата на Кейси на съставните й части — рече той. — Няма да се изненадам, ако открия нещо. А сега ми кажи какво свърши ти.
— Направих известни проверки по отношение на Спейд — рече Сам. — Интересна личност. Всички са чували за него, всички знаят, че притежава доста имоти и къщи в Бентънвил. Създател на Организацията на собствениците на заведения за хазарт, щедър спонсор на Фонда за физическа подготовка на полицията. Предполагам се досещаш какво означава това. В същото време никой не го е виждал, никой не знае как изглежда…
— Аз също — подръпна носа си Дюк и замислено добави: — Макар да живея вече две години в Бентънвил…
— Никога не действа лично, винаги използва посредници — добави Сам. — Корис върши практическата работа, Спейд само го кредитира. Интересно, нали?
— Май ще е най-добре да се срещна с Корис — кимна Дюк. — Но първо искам да си поговоря с Белман.
— О, забравих да ти кажа — сепна се Сам. — Клеър отиде да се срещне с него.
— Какво? — остро го изгледа Дюк.
— Всичко е наред — забързано рече Сам, притеснен от хладния поглед на събеседника си. — Отиде да го интервюира за „Кларион“. Може би ще успее да изкопчи нещо…
— Това не ми харесва — изправи се на крака Дюк. — Белман е хитрец и по-скоро той ще изкопчи нещо от нея! За кога е определена срещата им?
— Клеър тръгна преди около час — отвърна Сам. — В осем имаше среща с Калън и искаше да направи интервюто преди нея. Трябва вече да е свършила…
— Ще ида да видя какво става — нахлупи шапката си Дюк. — Знаеш ли къде ще се види с Пит?
— Не — поклати глава Сам.
— Добре, отивам при Белман — рече Дюк и се насочи към вратата. — Дано да не му е изпяла всичко, което знае!
— Няма начин! — убедено рече Сам. — Клеър не е вчерашна, доста отдавна се занимава с репортерска дейност!
Телефонът иззвъня и Сам вдигна слушалката.
— Обажда се Калън — прозвуча в нея гласът на Питър — Вие ли сте, господин Тренч?
— Аз съм — отвърна Сам. — Имате късмет, че още не съм си тръгнал…
— Някаква спешна работа ли има Клеър, господин Тренч? — попита Питър. — Чакам я вече доста време… Още ли не е тръгнала?
Сините очи на Сам се ококориха от учудване.
— Напротив, тръгна си преди час и половина — отвърна той.
Дюк се наведе през бюрото и издърпа слушалката от ръката му.
— Пит? Хари на телефона Къде се намираш?
— У дома. Случило ли се е нещо?
— Още не знам, но възнамерявам да разбера. Стой там, Пит, идвам веднага!
Дюк с трясък остави слушалката върху вилката и вдигна очи към Сам.
— Ама и вие сте едни хлапета! — оплака се онзи. — Хич не се свените да подритвате насам-натам стар човек като мен!
— Ако нещо се случи на момичето, тепърва ще разбереш какво означава ритник в задника! — заплашително се надвеси над него Дюк. — Значи можела да се грижи за себе си, а? Била печена репортерка и нямало да се изпусне, така ли?… Сега остава да проверим дали всичко това е вярно!
Обърна се и излетя от кабинета, без да си прави труда да затваря след себе си.
Шестнадесета глава
Преодоля разстоянието до Бентънвил за по-малко от двайсет и пет минути, като през цялото време караше с над сто километра в час. Пътят беше почти пуст, нямаше ги дори обичайните полицейски патрули.
Не си направи труда да се отбива у Питър, а насочи колата направо към „Шез Пари“.
Паркира на съседната уличка и тръгна пеш. Когато пред очите му блесна неоновата реклама на заведението, той свърна в пресечката и се насочи към задния вход.