В думите й имаше логика, призна пред себе си той, отиде до вратата и превъртя ключа в ключалката. После се върна при бюрото и внимателно го претърси. Не откри нищо особено.
— Сигурно ще кажеш, че убийството не е твоя работа, нали? — погледна към Лорели той.
— Какво искаш да кажеш? — подскочи Лорели. — Току-що бях влязла тук…
— Аз те заварих вътре — напомни й той. — Сама и на тъмно. Откъде да знам дали не си му видяла сметката и си се готвила да изчезваш?
— А какво ще кажеш за себе си? — отвърна твърдо Лорели, макар че видимо пребледня. — Не можеш да ми лепнещ тая работа!
— Не само мога, но и мисля да го направя! — заплашително я изгледа Дюк. — Единственото ти спасение е да говориш. Малко ще ти помогна в ориентацията… Чувала ли си за един тип на име Келс? Дясната ръка на Белман, двамата с него сме ей така… — Преплете пръсти и ги вдигна пред лицето й. — Той ще заяви пред полицията, че съм имал уговорена среща с Белман. Влязъл съм тук и съм те пипнал, миг преди да изчезнеш! След като си наръгала Белман, разбира се. Как ти се струва?
— Мръсна гадина! — избухна Лорели. — Не можеш да ми погодиш такъв номер!
— Ще ти го погодя и още как! Пък ти сама се оправяй с ченгетата! Освен ако не си отвориш устата…
— И да си я отворя, нищо няма да постигнеш — отвърна тя. — След като Белман е мъртъв, никой нищо не може да постигне…
Дюк се отпусна на ръба на бюрото и попита:
— Причината се крие в Пиндърс Енд, нали?
Тя се поколеба, после кимна с глава.
— Да.
— Хайде, продължавай! — настоя той. — Не ме карай да ти тегля думите с ченгел! Ти как се забърка в тая история?
— Не съм се забъркала, но се опитвах — отвърна Лорели. — Това стана, след като чух нещо от Шулц…
— Значи Пол е вътре, така ли?
— Предполагам. Шулц и Спейд.
— Пак този Спейд — озадачено поклати глава Дюк. — Кой всъщност е той?
— Някакъв тип, за когото работи Шулц — рече Лорели.
Ето и нещо ново. Значи Шулц работи за Спейд. Интересът на Дюк рязко нарасна.
— Каква е тази история с Пиндърс Енд?
— Казах ти, че не знам.
— Хайде, момиче, отваряй си устата! — изръмжа Дюк. — В противен случай ще те хвърля на ченгетата! Знай, че никак не се шегувам!
— Наистина не знам! — повиши глас Лорели. — Чух Шулц да казва, че там лежат купища пари. Говореше по телефона със Спейд, а аз го подслушвах през отворения прозорец към градината. Не чух всичко, но разбрах, че става въпрос за много пари, скрити в някаква къща… Белман разполагал с точните планове. Точно затова бил купил Пиндърс Енд, а Шулц каза, че иска да пипне нотариалния акт на всяка цена… После млъкна, аз се уплаших, че ме е видял, и си плюх на петите… Това е, друго не зная…
— Ти ли уби Тимсън?
— Нищо не знам за Тимсън! — потръпна от ужас Лорели. — Когато ти ме изведе от къщата на Шулц, аз се замислих и стигнах до извода, че трябва да се върна. Изчаках ви да заспите, скочих през прозореца и се прибрах.
— Ясно — рече Дюк и подръпна носа си. — После е минал Тимсън, видял отворения прозорец и решил да си почине малко в леглото на Пит. Как не можах веднага да се сетя!
— Но ти трябва да ми повярваш! — извика Лорели. — Не съм го убила аз! Кълна се в това!
— Кажи ми нещо за Спейд — смени темата Дюк.
— Нищо не знам за него — отвърна искрено Лорели. — За мен той е само едно име. Никой не знае нищо за него. С изключение на Шулц.
— И на Корис — напомни й Дюк.
— Може би… — сви рамене тя и хвърли нервен поглед към вратата. — Искам да се махна оттук!
— Не бързай! — изръмжа Дюк. — За какви планове спомена одеве?
— Ти си луд, ако мислиш, че тях съм дошла да търся! — избухна Лорели. — Взел ги е този, който е убил Белман!
Това положително е така, съгласи се в себе си Дюк, но с нищо не се издаде.
— Само ако допуснем, че не си го убила ти, сладурче! — изръмжа на глас той.
— Стига с твоите номера! — озъби му се тя. — Получи от мен това, което искаше, нали? Хайде вече да престанеш…
Дюк огледа кабинета и реши, че основното му претърсване ще бъде прекалено рисковано. Изпитваше ужас при мисълта, че може да остави отпечатъци някъде тук и това автоматически да го превърне в обвиняем за предумишлено убийство.
— О’кей — кимна той. — Дай да се махаме. Можеш да дойдеш с мен, имаме какво още да си поприказваме…
— Няма да кажа нито дума повече! — решително тръсна глава тя. — Ако Шулц научи дори половината от това, което ти казах… — Млъкна, раменете й неволно потръпнаха. Спомни си за гнева на дебелака и за заплахите му да я отрови.
— Вече му сви номер на твоя Шулц — усмихна й се Дюк. — И от това ми става весело. Я кажи, кой според теб ще тръгне да се рови в Пиндърс Енд, след като Белман вече е на онзи свят? Освен теб, разбира се…