— Ако трябва да внимавам само с него, едва ли ще сбъркам някъде — засмя се тя и затвори вратата зад гърба си.
Трета глава
Хари Дюк седеше зад масата, покрита със зелено сукно. Жилестата му загоряла ръка небрежно подхвърляше два зара — единият червен, другият бял.
— В града се говори, че Белман се е уплашил — рече той и хвърли заровете върху сукното.
Келс ги проследи със сънливи очи. Те се претърколиха няколко пъти, поклатиха се на ръбчетата си и застанаха с шестте точки нагоре.
— Дюшеш! — рече с уважение Келс.
Дюк прибра заровете в шепа, разклати ги леко и отново ги хвърли. Отново се паднаха шестици.
Келс се облегна назад. Беше мъж със среден ръст, мургав и жилав, с жестоко изражение на лицето. Сламената шапка почиваше на тила му, единият от палците му беше забоден в джобчето на жилетката. Другата му ръка държеше тънка тресчица, с която замислено човъркаше зъбите си.
Дюк повтори това, което беше казал за Белман.
— Хайде, хайде, откога и ти започна да обръщаш внимание на слуховете — рече с отегчен глас Келс. — Да беше някой друг, да му повярвам!
— Хубаво, не е уплашен — въздъхна примирено Дюк и отново посегна към заровете. — Значи е пипнал жълтеница…
Заровете се търкулнаха по сукното и отново паднаха на шестици.
— Белман има нужда от теб — рече Келс. — Убеден е, че двамата трябва да сте комбина. Ти ще надзираваш игрите, а той ще се занимава с кръчмата.
— Отвори преди дванайсет месеца — изтъкна Дюк и бръкна във вътрешния си джоб за плоската табакера. — И чак сега се сеща за мен! — Извади една тънка зеленикавокафява пура и поднесе табакерата си на Келс, който отказа с поклащане на глава.
— Белман е бавен, но пипа здраво — рече Келс и малките му очички неспокойно пробягаха по стената зад гърба на Дюк. — Досега се занимаваше само с кръчмата, но нещата се пооправиха и вече има време за други неща. Работата с автоматите не е толкова напрегната, ти знаещ това. Ще му ги настроиш и толкова. Той няма да е придирчив…
— Сигурно — ухили се Дюк. — Нали знаеш, че не работя…
Келс се размърда в стола.
— Не е нужно да работиш, ние ще имаме грижата за това. Просто трябва да се мяркаш от време на време в заведението и толкова. Всички ще разберат, че си струва да играят на машинките…
Дюк стисна пурата със ситните си бели зъби и попита:
— Имаш ли огънче?
Келс сложи на масата кутия кибрит.
— Пет стотака на седмица — рече той.
Дюк запали пурата си и върна кибрита.
— Значи НАИСТИНА е уплашен — засмя се той. — Защо не дойде честно да си каже, че има нужда от протекция?
Келс бавно се надигна от мястото си, закопча жилетката и изпъна пешовете на палтото си.
— Помисли си — рече. — Сега трябва да бягам. Ела да се видиш с Белман, тъкмо ще хвърлиш едно око и на заведението. Страхотно е, вътре гъмжи от пиленца, които знаят какво се иска от тях, ядене и пиене на корем… Можеш да имаш отделна стая с бюро и телефон. Никой няма да ти досажда. Ще ти уредим и някоя мадама за секретарка, стига да искаш. Може да ти мери и кръвното, когато се наложи… — Тръгна с нехайна походка към вратата и приключи: — Офертата хич не е лоша…
— Не съм много сигурен — рече Дюк и отново хързулна заровете по зеленото сукно. — На Белман му трябва протекция и сигурно е чувал за моята репутация… Иска да я размахва като знаме, за да уплаши някое копеле с нея… Такива неща не са ми по вкуса…
Келс отвори вратата.
— Помисли си — повтори той. — И недей да правиш грешки… Познаваш Белман, той от нищо не се плаши…
— Познавам го, разбира се — кимна Дюк. — Нали той си слагаше спасителни пояси в банята?
Келс се намръщи, понечи да каже нещо, но после се отказа и затвори вратата зад себе си.
В продължение на пет минути заровете се търкаляха върху зелената маса, Дюк ги гледаше с невиждащи очи. Пурата между зъбите му гореше равномерно, димът се плъзгаше нагоре и го караше да присвива клепачи.
Телефонът остро издрънча. Той го притегли към себе си, извади пурата от устата си и вдигна слушалката.
— Да — безизразните му очи се заковаха в насрещната стена.
— Дюк?
— Кой се обажда? — изкриви се в гримаса лицето му.
— Ти ли си Хари Дюк? — Гласът беше мек, с южняшки акцент.
— Аз съм — отвърна нетърпеливо Дюк. — Кой се обажда?
— Слушай внимателно — продължи жената. — Не се забърквай с Белман. Казвам ти го най-сериозно. Зарежи го, вземи си торбичката и замини някъде на юг. Ще бъде жалко да ти видят сметката…
Тихо изщракване сложи край на връзката и Дюк бавно остави слушалката върху вилката.
— А сега де! — промърмори той и се върна обратно на стола. Ръката му се протегна към заровете и несъзнателно започна да ги подхвърля във въздуха. После бутна стола назад, взе си шапката и излезе.