— Знаеш, че и Шулц е вътре в тая работа, нали?
Ръката на Келс трепна, уискито се разля по масата.
— Шулц ли? — попита той и насочи струята към чашата.
— Да.
— Шулц е дребна риба — промърмори Келс, сякаш искаше да убеди сам себе си. — Не бих се тревожил от него…
— Но той работи за Спейд — съобщи Дюк и отпусна мускулите си под влажната жега.
— Разбирам. И ако ние двамата…
— Точно така. Ние двамата срещу Шулц и Спейд. Имаме подкрепата и на Кейси… Познаваш ли Кейси?
— Не.
— Собственикът на единствената голяма къща в Пиндърс Енд — поясни Дюк. — Вече е получил три автомата и още доста смъртоносни оръжия… Има задачата да не пуска никого да припари там. С изключение на мен, разбира се…
— Умно — изгледа го с уважение Келс. — Значи мястото е запечатано…
— Така е — кимна със затворени очи Дюк. — Но още не съм свършил. Бях започнал да изброявам кой е на наша страна… Питър Калън, целият екип на „Кларион“, а вероятно и онова пиленце, в комплект с приятелчето й Джо. Те вече са готови да зарежат Шулц и да се присъединят към нас. В противниковия лагер остават Корис, Шулц и, разбира се, Спейд… Но ще ти призная, че нашата групичка ми вдъхва доверие, Лю…
— На мен също — неохотно призна Келс и размърда краката си.
— Тревожи те само навалицата, нали? — Дюк отвори едно око и го спря върху лицето на събеседника си. — И дали ще има какво да делим…
Келс се поколеба, после рече:
— Доколкото знам, става въпрос за петстотин хиляди…
— Хубава баница — облиза устни Дюк и замълча.
— Така казваше Белман — побърза да добави Келс. — Но може и да лъже… Помниш ли Франк Ноакис?
— Франк Ноакис ли? — учудено попита Дюк. — Аха, онзи, дето обираше банките…
— Точно той — кимна Келс. — Минал през Феървю малко преди да го очистят федералните ченгета… Преди малко повече от дванайсет години. Живял в Пиндърс Енд, точно в къщата на Кейси. Останал само няколко дни, тъй като ченгетата го надушили и трябвало да изчезва. Белман твърди, че цялата му плячка останала в онази къща. А ченгетата я определят на около петстотин бона.
— Значи това била тайната на Пиндърс Енд? — замислено промълви Дюк. — Съвсем като на кино, а? — Вдигна ръка и с точно движение изпрати фаса си в плювалника, поставен на стойка в ъгъла. — А как Белман е научил всичко това?
— От някакъв тип, който работил с Ноакис… Дефи, или нещо подобно… вече не помня името му. Имал карта с точното местоположение на скривалището, но не можел да проникне сам в Пиндърс Енд и се обърнал за помощ към Белман… Освен това бил дрогиран и едва вървял. Белман лесно се отървал от него… — Келс поклати глава: — Тая част от историята хич не я харесвам… Имало е достатъчно мангизи и за Дефи, но Белман явно не е искал да дели с него… И му видял сметката…
— Хубавец — въздъхна Дюк. — А после е накарал Тимсън да купи Пиндърс Енд вместо него, така ли?
— Да. А убиецът на Тимсън е отмъкнал нотариалните актове и това автоматически отпратило Белман в шеста глуха. Без нотариалните актове бил с вързани ръце, освен това не искал да привлича вниманието на Спейд… Но по всичко личи, че Спейд си е внимавал още от самото начало.
— Мислиш, че той е убил Тимсън, така ли?
— По-скоро работата е свършило някое от момчетата му.
— И това означава, че Спейд разполага с нотариалните актове.
— Доста вероятно.
— Слаба работа — въздъхна Дюк. — Той не може да предяви претенции над Пиндърс Енд, без да се появи на светло, а тогава пък ние можем да го попитаме откъде се е сдобил с нотариалните актове… Ето какъв му е проблемът… А ако се опита да щурмува онези бараки, ще бъде посрещнат с доста пукотевица…
Келс почеса босата си пета.
— Сега трябва да идем в Пиндърс Енд и да разглобим онази барака на съставните й части — промърмори той. — Да намерим мангизите и да покажем среден пръст на Спейд…
— Значи одобряваш моите планове? — погледна го любопитно Дюк.
— Нямат грешка — кимна онзи. — Можеш да ме броиш за част от групата.
— Спомена за някакъв чертеж — напомни му Дюк. — Кой според теб го притежава в момента?
— Какво пи интересува? — отвърна онзи — Притежава го човекът, който е видял сметката на Белман — това е ясно като бял ден.
— Ами ако мангизите не са в къщата на Кейси? — попита Дюк. — Ако са в градината или в някоя от другите бараки?
— Много важно. Разполагаме е достатъчно време. Няма ли ги при Кейси, ще търсим другаде… За петстотин бона съм готов да бачкам на три смени без почивка…
— О’кей — кимна Дюк, надигна се от стола и се насочи към телефона в ъгъла на помещението.