Комски се наведе към Джо и го изправи на крака. Младежът се олюля, възстанови равновесието си и ръцете му рязко се стрелнаха към близкия стол. Вдигна го и го стовари върху главата на бандита е едно-единствено светкавично движение. Онзи хлъцна и се строполи, а столът се разлетя на трески. Останалите се дръпнаха назад и образуваха кръг около младежа, които бавно се въртеше с облегалката на стола в здравата си ръка.
Комски бавно се надигна на колене. Държеше главата си с две ръце и енергично псуваше.
— Какво стана, бе човек? — отново избухна в смях Биф. — Това хлапе май ти видя сметката!
Комски скочи на крака и се втурна в атака. Джо бързо се дръпна встрани, ръбът на облегалката се стовари върху незащитения врат на бандита. Той се просна по лице и остана на пода.
Един от останалите ловко препъна изотзад Джо и младежът последва жертвата си на дъските. Онзи вдигна ботуш и стъпи върху лицето му.
— По-внимателно — обади се Корис. — Искам да говоря с него.
Биф пристъпи напред и вдигна Джо на крака. От премазания му нос шуртеше кръв, но очите му продължаваха да блестят. Не оказа съпротива на белязания, тъй като беше сигурен, че носът му е счупен и болката беше ужасна.
— Какво правиш тук? — рязко попита Корис.
Джо не отговори.
— Май е глух — въздъхна Корис и хвърли многозначителен поглед към Биф.
Онзи се ухили, покри лицето на Джо с огромната си лапа и силно го стисна. Джо изрева от болка и направи опит да се отскубне, но Биф го държеше здраво.
— Какво правиш тук? — повтори въпроса си Корис.
— Нали ти казах — дрезгаво промърмори Джо. — Търсех Шулц…
Корис му обърна гръб и нетърпеливо махна с ръка.
— Заеми се с него, Биф — равнодушно промърмори той. — Накарай го да каже и майчиното си мляко. Аз нямам време да се занимавам с него.
По лицето на Биф се изписа отегчено изражение. Огромната му лапа сграбчи врата на Джо и го повлече към вратата.
— Нека аз да свърша тая работа, шефе! — примоли се Комски, който беше успял да дойде на себе си, попипваше с пръсти подутия си врат и хвърляше заканителни погледи към младежа.
— Става ли, шефе? — спря се Биф и отправи въпросителен поглед към Корис.
— Разбира се, но при условие да не го убиваш — кимна Корис. — Искам само да го накараш да пропее!
Комски се ухили, пристъпи към Джо и сграбчи наранената му китка. Момчето почти припадна от болка, Стисна зъби и покорно последва мъчителя си.
Докато ставаха тези събития, Клеър и Лорели стояха на тъмното стълбище и чакаха. Чуха как Джо разговаря с Корис, чуха и заповедта на Биф да хвърли оръжието си. Изчакаха ги да влязат в помещението при другите и изтичаха нагоре по стълбите. Клеър видя револвера на Джо в ъгъла и се наведе да го вземе.
— Няма да го оставим на тези типове, нали? — прошепна на Лорели тя.
— Я ми дай това! — рече Лорели и издърпа оръжието от ръцете й. — Сега бягай да намериш Хари Дюк! Ще те чакам тук. Няма смисъл да ходиш в полицията, защото това са хора на Спейд и ченгетата ги закрилят. Намери Дюк и го доведи тук!
— Не мога да те оставя — поколеба се Клеър. — Просто не трябва да…
Лорели нетърпеливо я побутна към вратата.
— Върви, върви! Да не би да мислиш, че ще се уплаша от тези плъхове? Имам пищов и това ми стига! Хайде тръгвай, иначе сме загубени!
Клеър бе принудена да признае, че в това има логика.
— Но къде да открия Дюк? — попита тя. — Не знам къде живее…
Лорели се замисли за миг, после тръсна глава.
— Ще ти каже онзи Калън, върви при него — рече тя. — Но побързай!
— Добре — промълви Клеър, стисна лакътя на момичето и стъпи на пътечката.
От излизането й бяха изтекли не повече от трийсет секунди, когато вратата в дъното се отвори и на прага се появи Комски, който влачеше Джо след себе си. Миг по-късно младежът вече връхлиташе отгоре му, онзи вдигна ръце и го засипа с тежки удари. Джо обаче се биеше като дявол, риташе, драскаше и хапеше като луд.
Вратата се открехна и в процепа се появи главата на Биф.
— Но какво става, за Бога? — учуди се той. — Нима наистина не можеш да се справиш с това хлапе?
Комски тласна Джо в стената и заби юмрук в разранения му нос. Младежът извика и се свлече на пода.
— Изчезвай! — изрева дългокосият към Биф. — Още не съм го почнал както трябва!
Биф се ухили и затвори вратата.
Комски се наведе над Джо, в същата секунда Лорели се плъзна зад гърба му, тиха като котка. Вдигна револвера и го стовари върху главата на бандита. Направи го с такава сила, че ръката й изтръпна чак до рамото.