— Няма проблеми — кимна Келс и слезе на тротоара. — Само онзи да не вземе да гърми по мен!
Дюк си спомни за ябълковата ракия, пресегна се към задната седалка и натика шишето в ръката му.
— Покажи му това и той ще разбере, че си от нашите!
После рязко потегли, а Келс повъртя бутилката в ръце, след което решително я надигна.
След пет минути бясно каране Дюк стигна до къщата на Шулц. Нямаше никакво време за разузнаване на ситуацията, затова спря направо пред входа и хукна по пътечката.
Вратата беше заключена, но той изобщо не се поколеба. Вдигна крак и ритникът му я изкърти от пантите. Профуча през входното антре, дясната му ръка разкопча сакото и хвана дръжката на пистолета. Лицето му застина в напрегната гримаса, очите му мрачно блестяха.
Влетя в хола и рязко се закова на място. Стената беше сплескана с кръв. Сякаш някой със силно кръвотечение се беше опирал на нея.
Не можеше да се помръдне, сърцето му бясно блъскаше. Едва сега си даде сметка какво означава за него Клеър. Беше я видял едва два пъти през последните четирийсет и осем часа, беше успял да се скара с нея и да я изхвърли от мислите си. Но сега, впил безумен поглед в окървавената стена, той изведнъж разбра, че ако това е нейната кръв, животът му от днес нататък ще изгуби всякакъв смисъл и ще се превърне в истинско мъчение.
Това прозрение го разтърси като електрически ток, имаше чувството, че едва сега са свалили превръзката от очите му. Превръзка, която беше носил цял живот…
Не искаше да влиза в къщата, за да открие трупа й. Не искаше дори да си представи, че този кошмар може да се превърне в истина.
Продължаваше да стои като закован на прага, лицето му изгуби голяма част от своята решителност. Изведнъж по пътеката отвън се разнесоха забързани стъпки, някой се изправи на вратата, до ушите му достигна най-милият глас на света.
— О, Хари…
Светкавично се обърна, не можеше да повярва на слуха си.
Но тя беше там, на прага. Слънцето позлатяваше косите й, големите й очи бяха леко присвити от ярката светлина, но дори отдалеч личеше, че се изпълват с облекчение.
Той се отърси от шока, прекрачи през разбитата врата и я взе в прегръдките си. Тя смаяно вдигна глава, но той се наведе и впи устни в нейните. Ръцете му я притискаха здраво, времето сякаш спря.
Отначало Клеър понечи да се отдръпне, но прегръдката му беше желязна. После усети как нещо вътре в нея започва да се топи, секунди по-късно вече й се искаше тази прегръдка да продължи вечно. Притисна се към него с цялото си тяло, устните й пламенно отвърнаха на целувката му.
Той рязко я отблъсна от себе си и тръсна глава. Сякаш искаше да забрави някакъв кошмар.
— Мислех, че нещо ти се е случило — промълви Дюк, без да я изпуска от обятията си. — Нещо ужасно…
Тя не беше в състояние да говори. Просто стоеше и го гледаше.
После мозъкът му отново, проработи. Спомнил си за кървавите петна по стената, той я пусна и каза:
— Почакай ме тук, няма да се бавя.
Влезе в дневната и се натъкна на Питър Калън. Беше се отпуснал в един стол с окървавена риза, от устата му се проточваше дълга червена ивица. Уплашеният му поглед бе закован в тавана, една муха спокойно се разхождаше по очите му.
Дюк не помръдваше. Не изпитваше нищо. Нито шок, нито уплаха. Това не беше онзи Питър Калън, когото познаваше. Това беше просто един труп, който изглеждаше ужасно. Приятелят му Питър Калън все още беше жив, все още, се тревожеше за нещата, които го интересуваха, все още го гледаше топло и насмешливо му казваше, че е прекалено див за този цивилизован свят…
После в стаята влезе Клеър.
Дюк късно се сети да я спре, затова просто се приближи, прегърна я през рамото и я притисна до себе си. Ясно усети как тялото и се разтърсва от неудържими конвулсии, стана му зле.
Не попита дали е мъртъв. Това ясно се виждаше. Вкопчена в Хари Дюк, тя остана безмълвна и сякаш заслушана в живота, които беше водила с Питър Калън. Живот, който се пръскаше на късове и бавно чезнеше в небитието…
— Изведи ме оттук — прошепна най-сетне тя и обви ръце около шията му. Той я вдигна на ръце и я занесе до колата си Беше му приятно да усеща тежестта на тялото й в ръцете си, лекото докосване на буйната й коса до бузата си.
Настани я внимателно на седалката и прошепна:
— Трябва да свърша някои неща… Ще ме почакаш, нали?
Втурна се обратно в къщата и започна да изследва стаите една по една. Не очакваше да открие нещо и наистина стана така. Върна се в хола и се изправи пред трупа на Питър Калън.