— Наистина — кимна Дюк. — И гледай да очистиш колкото можеш повече!
— Вярно? — попита онзи с надежда в гласа.
— Вярно, разбира се! — отвърна Дюк и потегли по неравния път. — Ще се ядосам сериозно, ако не убиеш поне двама-трима!
Лорели не издържа на друсането и ядосано извика:
— Хей, я спри! Предпочитам да вървя пеш, вместо да излея обратно витамините, които съм погълнала!
Дюк намали скоростта и поклати глава:
— Не мога да оставя колата насред полето. Трябва да я откарам до Пиндърс Енд и да я потуля някъде. Но ти наистина можеш да се поразтъпчеш, а не е зле да вземеш и останалите… Иначе може да отиде някой ресор.
Тримата слязоха и той внимателно продължи напред. Изпод, колелата се вдигна облак от ситен като брашно прах, пред стъклото се разстла плътна бяла пелена. Дюк не виждаше къде кара, само стискаше волана с две ръце и здравата ругаеше.
Най-накрая успя да се добере до къщата на Кейси. На вратата се беше изправил Келс, а самият Кейси надничаше от верандата.
— Може ли да вкарам колата зад къщата? — извика Дюк. — Не искам да се вижда.
— Карай направо през оградата — кимна Кейси. — Тя и без това скоро ще падне.
Дюк насочи предницата към оградата, подаде газ и с лекота преодоля препятствието. Колата заподскача по изсъхналата кал на двора и свърна зад къщата. Дюк изключи мотора и слезе.
— Кого си повел? — попита Келс, присви очи и се опита да различи фигурите отвъд прашната пелена.
— Момичето на Шулц, Джо и госпожица Ръсел — отвърна Дюк.
— Купон ли ще правим? — изръмжа Келс и с отвращение се изплю на земята.
— Слушай ме внимателно, приятел — погледна го тежко Дюк. — Шулц е видял сметката на Питър Калън и момичето е здравата разтърсено. Затова те съветвам да си държиш езика зад зъбите!
— Кое от двете?
— Госпожица Ръсел — търпеливо отвърна Дюк.
— Калън е убит, така ли? Няма да си сложа черно, но все пак ми е любопитно защо го е очистил Шулц…
— Никой не те кара да си слагаш черно — хладно го изгледа Дюк. — Просто забрави името му, ако обичаш!
Келс долови заплахата в гласа му, подръпна смутено колана на панталона си и каза:
— Добре, повече няма да чуеш нито дума. — Помълча малко, после добави: — Признавам, че си свършил страхотна работа… Онези копелета подскачат като скакалци и умират от желание да гърмят…
Приближи се Кейси.
— Здрасти, мистър — здрависа се с Дюк той. — Арсеналът ти е страхотен, получих всичко по списъка. Но нещо не ми е ясно… Ще се наложи ли да убиваме?
— Предполагам — почеса се по главата Дюк. — Но Само ако бъдем нападнати. Ще бъде законна самоотбрана. Освен това си направих труда да дам клетва като заместник-шериф на това уютно населено местенце, така че и законът ще бъде на наша страна…
— Уф — изплю се в праха Кейси. — Страшно ми олекна. Не искам моите хора да си имат неприятности.
— Скоро ще имаме гости — рече Дюк. — Трябва да се подготвим. Битката ще бъде гореща…
— Колко гореща? — присви очи Кейси.
— Доста. Може би някой от нас ще пострада. Момчетата на Спейд съвсем не се шегуват.
— Не бих имал нищо против — почеса брадата си Кейси — Но тук има жени и деца…
Дюк извади пачка банкноти от джоба си.
— Иди им дай тези пари и ги прати във Феървю — рече той. — Да потърсят Сам Тренч от „Кларион“, той ще им помогне.
Кейси го погледна с уважение и поклати глава:
— Имаш глава на раменете си, мистър — рече той. — Сега вече можем да приемем всякаква битка!
— Добре, добре — промърмори Дюк. — Върви да изпратиш жените и децата, защото имаме още много работа. После ще събереш хората си заедно с оръжието и амунициите. Искам да им кажа две думи…
Кейси слезе от верандата и тромаво се затича. Под огромните му крака заизвираха прашни облачета.
Келс нахлупи шапката над очите си и погледна към полето.
— Дали наистина ще ни нападнат? — попита той със съмнение в гласа.
— А ти не би ли го сторил за петстотин бона? — отвърна с въпрос Дюк. — Обзалагам се, че няма да ни щурмуват веднага. Ще чакат падането на нощта, това си е в стила на Корис… Няма нерви да се бие открито…
Клеър, Лорели и Джо най-сетне пристигнаха.
Дюк представи Келс. Клеър едва го погледна и насочи очи към паянтовите бараки, край които се тълпяха жени и парцаливи деца с очевидното намерение да напуснат района.
— Какво й е? — прошепна Келс. — Изглежда така, сякаш са й намазали лицето с тебешир.
— Познаваш ли Джо и момичето пиле? — намръщено го изгледа Дюк.
Келс погледна към Джо и се усмихна.
— Тая физиономия много ти отива — рече той. — Никога не се разделяй с нея!
Джо промърмори нещо под нос, вместо него избухна Лорели.