— Я си затваряй устата! — викна тя. — Не виждаш ли, че трябва да бъде превързан? Кажете къде мога да се заема с това!
Кейси се върна и въведе младежите във вътрешността на къщата.
Клеър се поколеба, после ги последва. Дюк я проследи с поглед и мрачно поклати глава:
— Това момиче никак не ми харесва — промърмори той.
Когато Кейси отново се появи на верандата, жените и децата бяха готови за път. Събраха се на група и бавно поеха през полето по посока на Феървю. Бяха трийсетина. Налагаше се доста да заобикалят, но така избягваха черния път, а следователно и вероятността да се сблъскат с бандата на Корис.
Как ли ще реагира Сам, когато се появят в редакцията, запита се Дюк. Беше готов да даде мило и драго, за да види лицето му.
— Добре — въздъхна той. — А сега събирай момчетата — обърна се към Кейси. — Имаме още много работа.
— Ами Джеткин? — попита Кейси. — Знае ли какво трябва да прави?
Дюк премести очи върху Келс.
— Май ще е най-добре да вземеш двама души с автомати и да идеш да го смениш — каза му той. — Връщай всеки, който се появи на пътя. Ще стреляш само в краен случай.
Келс бавно огледа голото поле, после поклати глава.
— Ти си луд, ако мислиш че ще тръгна да вървя пеш в тая пустош! — изръмжа той и палецът му подскочи към Кейси: — Той да иде, нали е свикнал да диша прах?
— Доколкото си спомням, ти каза, че ще направиш всичко за петстотин бона! — заплашително се надвеси над него Дюк. — Хайде, тръгвай! Това е част от работата!
Келс се надигна от мястото си.
— Абе, ти за дядо Господ ли се мислиш? — ядосано попита той. После срещна очите на Дюк, сви рамене и започна да се отдалечава.
Двадесет и пета глава
Лорели привърши с носа на Джо и изля почервенялата вода в умивалника. После махна пешкира и огледа работата си.
Лицето на Джо беше почти изчезнало под превръзката, прикрепена с лепенки, от нея блестяха само очите му, опасни като на гърмяща змия.
— Хайде! — прошепна тя. — Тази е къщата! Да се залавяме за работа!
Джо стисна зъби да не извика. Носът го болеше адски, не по-добро беше положението и с китката му. Изобщо не му беше до претърсване.
— Остави ме на мира! — отпусна се на близкия стол той. — Имам нужда от почивка.
— Цял живот ще си почиваш, стига да намерим мангизите! — троснато рече Лорели. — Хайде, скачай, мързеливо копеле!
Джо не се помръдна.
— Остави ме на мира! — изръмжа той.
Клеър се отдръпна от прозореца.
— Къде възнамеряваш да търсиш? — попита тя. — И какво?
— Това няма значение — отвърна Лорели и се насочи към вратата. — Ти можеш да правиш компания на Джо.
На прага се сблъска с Дюк.
— Здрасти — рече той. — Къде си се разбързала?
— Не е ли време да започнем тараша? — нервно го попита тя.
— Време е, разбира се — кимна с усмивка той. — Ела горе с мен. Къде е Джо?
— Ей го там, намерила съм му бавачка! Изпитва известна болка, но ако питаш него — ще ти каже, че е на смъртно легло!
Дюк влезе в дневната на Кейси и се приведе над Джо.
— Ставай — меко рече той. — Имаме работа.
Джо скочи на крака и левият му юмрук се стрелна нагоре.
Клеър изпищя, а Дюк се дръпна крачка назад и блокира удара с лакът. После извъртя ръката на Джо с едно-единствено бързо движение и рязко го бутна пред себе си. Младежът прелетя през стаята и се стовари на лакти и колене пред краката на Лорели. Тя прибра полата си и гнусливо отстъпи назад.
— Хей! — извика. — Да не си изгубил нещо на пода?
Джо се изправи на крака, лицето му под превръзката беше разкривено от гняв. Ръката му се плъзна към задния джоб, но Дюк пристъпи напред и отново го сграбчи.
— Престани! — мрачно процеди той. — Какво те прихваща?
После излезе от помещението, като буташе младежа пред себе си.
Лорели ги последва нагоре по стълбите. Влязоха в една от изоставените стаи, прозорецът й гледаше към прашната площадка пред къщата.
Дюк пусна ръката на Джо и отстъпи крачка назад.
— Ще се държиш ли прилично, или да ти друсна един в носа? — мрачно запита той.
Джо придърпа пешовете на палтото си, изгледа го с омраза и не отвърна нищо.
— Страхотно! — рече Дюк. — Това е първата стая. Претърсете я така, сякаш търсите игла. Обърнете я наопаки, сигурно ще ви бъде приятно. — Протегна ръка и взе ръждясал ръжен, забравен край камината. — Разбийте пода, изкъртете стените — изобщо не се притеснявайте. Ако не откриете нищо, минавате в съседната… На Кейси изобщо не му пука за къщата, и без това е решил да се премести в нещо по малко…
Подаде ръжена на Лорели и се насочи към вратата.
— Ако не ще да работи, ръгни го в ребрата или ме извикай — посъветва я той и излезе.