Келс грозно изрева едно „стой“ и тежката машина се закова на място.
От задното прозорче надникна Корис и впи убийствен поглед в Келс. В следващия миг видя Дюк и устните му се превърнаха в тънка черта.
— Какво означава всичко това? — заплашително процеди той.
На предната седалка се бяха настанили трима мъжаги, други двама бяха отзад при Корис. Дюк ги познаваше по физиономия, всичките бяха безмилостни главорези.
Насочи се със спокойна крачка към колата и опря крак на стъпенката.
— Съветвам ви да не правите глупости, момчета — тихо рече той. — Зад онези храсти имам двама души с автомати, които умират от желание да ви направят на решето.
Корис местеше очи от лицето му към храстите и обратно.
— Какво става? — пожела да узнае той.
— Пиндърс Енд се намира под мое командване — отвърна Дюк. — Съжалявам, ако съм ви развалил някаква игра, но това сметище представлява интерес за мен… До края на седмицата не желаем никакви посещения. Затова обърнете колата и си вървете у дома.
— Не можеш да завземеш по този начин Пиндърс Енд — възрази Корис и намести очилата си. — Той не е твой. Съветвам те да изчезваш, иначе те чакат доста неприятности.
Дюк се усмихна и разтвори полите на палтото си. Отдолу проблесна сребърна значка.
— Аз съм заместник-шериф на това населено място — съобщи той. — Имам пълното право да обявя извънредно положение, така че можеш да си спестиш дъха!
— Не ставай глупав — леко сви рамене Корис. — Някой доста ще пострада в тази игра… Горе има жени и деца, нима искаш да ги изложиш на опасност?
— Вече ги няма — поклати глава Дюк и измъкна една пура от табакерата си, без да отделя очи от лицето на Корис. — Ако плачеш за бой, ще си го получиш. Огледай се внимателно. Ние сме готови за война. Притежаваме всичко, с изключение на артилерия и авиация. Нямаме си само противник. Но го чакаме да се появи с истинско нетърпение…
Корис го гледаше с блеснали от гняв очи. За момент Дюк си помисли, че от устата му ще се откъсне заповед за атака, но онзи се овладя и вдигна ръка да намести очилата си.
— Захванем ли се веднъж с теб, отърваване няма! — предупреди го с леден глас Корис. — Затова ти предлагам да си вдигаш чуковете, защото после ще е късно!
— Я слез на земята, приятел! — изръмжа Дюк и духна дим в лицето му. — Само ние двамата с Келс сме достатъчни, за да видим сметката на тези тъпаци около теб, при това без дори да ставаме от леглото! Изчезвай и не се обръщай назад! А когато се прибереш у дома, можеш да съобщиш на шефа си, че знаем всичко за малкото пакетче на Ноакис. Ако някой изобщо го открие, това ще бъдем ние!
Корис се обърна към шофьора и тихо просъска:
— Карай назад!
Главата му отново се появи на прозорчето.
— Пак ще се видим! — извика по посока на Дюк той. — Няма да е зле да си оставиш завещанието, ще имам грижата да го изпълня!
Дюк остана неподвижен, очите му не се отделяха от тежката машина, която заподскача обратно към асфалтовия път.
После се обърна към Келс и се усмихна.
— Това е положението — рече. — Сега уважаемият господин Корис ще свика под знамената всички негодници в щата и довечера отново ще ни дойде на гости. След което ще имаме продължителна тренировка по стрелба.
— Умирам от жажда — промърмори Келс. — Надявам се, че мисията ми приключи.
— Връщаш се с мен — рече Дюк и се извърна към другите двама: — Вие оставате тук, момчета. Ако някой се появи, пуснете един ред във въздуха. После стреляйте на месо. След един час ще ви пратя смяна.
Двамата с Келс закрачиха обратно към бараките.
— Пуснах Дарели и момчето да търсят мангизите — съобщи Дюк. — Тази работа може да ни отнеме дни… Знаеш ли, според мен няма да е трудно да спрем Корис, стига да планираме внимателно всичко…
Келс изсумтя и с недоумение изгледа хората, които продължаваха да копаят в полето.
— Тия пък какво правят?
— Картечни гнезда — отвърна с усмивка Дюк. — Ще ни бъдат доста полезни.
Стигнаха къщата и Дюк извика Кейси.
— Искам един човек на покрива — рече той. — Да наблюдава Феървю и да вдигне тревога, ако види колона от автомобили. В къщата трябва да имаме достатъчно запас от вода, погрижи се за това. Без вода сме заникъде!
Кейси кимна и изчезна, а Дюк и Келс влязоха вътре.
Клеър зареждаше с патрони магазините на множество подредени до стената пушки, край всяка от тях поставяше и по един резервен пълнител. Усети присъствието им, но не вдигна глава. Дюк също не каза нищо.