— Моля?
— Париж — повтори момичето. — Спомняте ли си?
— Разбира се, че си спомням — каза Андре Саламат. — Там съм роден. — После се изправи. — А сега да ви изпратя до дома — каза той с променен тон. И тонът му недвусмислено гласеше, че е време да се сложи край на глупостите и че всичко е завършило официално. Той бодро продължи: — Обещах на леля ви на нейния чудесен прием, че ще ви изпратя навреме.
— Наистина ли? — възкликна момичето. — Мислех, че е тайна.
— Тайна? — учуди се той. — Но защо? Аз обожавам американските момичета. Те са така ободряващи в своя… ентусиазъм. Когато в Париж младите французойки срещнат прославен актьор, те са така безразлични. Пред входа на лелята той хвана ръката й и я целуна.
— Предайте на леля си моите най-добри чувства — каза той.
— Филаделфия — каза Лора Слейд.
Сега тя бе ядосана и не я интересуваше какво ще си каже той.
— Филаделфия? — попита Андре Саламат.
— Да — отвърна момичето. — Когато произнасям „Филаделфия“, аз отново вярвам в любовта.
Тя влезе в къщата и затвори вратата зад себе си.
Актьорът вдигна поглед към небесата и почувства колко е тъжен, колко приятно му е, че отново е тъжен.