Когато даже портиера най-после сън дълбок обхване —
дослушал стъпките последни, преминали по коридора —
и като стар домашен плъх, едва изпъплал до тавана,
заспи там, никому ненужен до сутринта, и аснасьора…
Тогава ти, сърце, събрало като във фокус чудодеен
гнета, шума, лъчите остри на този град хилядоцветен —
ще доловиш ли топла дума, усмивка или песнопеене,
като утеха и надежда в съня ти кротко да засвети?