„Дотук беше, приятелю — Горд с любов поглади гланцовата повърхност на кормилото. — Свърши твоят век. Друга машина ще те замени. Имаш нещо против? Никой обаче не те пита…“
Той запали мотора, привично и радостно усети властта си над машината с двеста конски сили.
„Разкиснал си се — каза сам на себе си, като набираше скорост. — Ти, победителят. Ти изведе човечеството в двадесет и първия век. Ти!… Изпий хапче за сън и не забравяй, че в десет нула — нула ще те чакат много важни личности. Защото ти си направил Машината. Всички да вървят по дяволите!…“
Шосето пееше под колелата, тополите летяха назад, прилични на старци с протегнати към небето ръце. Назад останаха сънните постройки на фермите, където хора спяха, хъркаха, въртяха се. Вятърът на скоростта накъсваше лая на разтревожените кучета, наливаше сила в мускулите. Унилостта отдавна напусна Горд, струваше му се, че земята лети и се върти, подчинявайки се на движението на кормилото му.
Събуди се без усилие. Щорите бяха спуснати, в полумрака оранжево светеше циферблатът на будилника до главата му. Мъждиво, като в средата на нощта, проблясваше витрината на библиотеката.
Стрелките наближаваха осем. Можеше да не скача, можеше да се поглези както през ваканциите в детството. Главата му беше свежа, отпочинала, мислите течаха плавно, тонът им беше светъл, вчерашното настроение бе забравено.
Без да гледа, Горд включи телевизора. В тишината на стаята нахлу възбуденият глас на говорителя.
— … антигравитацията. Официалният представител на фирмата, господин Мильонер, вчера заяви, че успешното изпитание на антигравитационния двигател на доктор Горд означава революция в техниката на транспорта, строителството, междупланетните полети. „Тежестта е победена! — каза представителят на фирмата. — Скоро човекът без усилия ще достигне най-отдалечените планети на Слънчевата система.“ Подробности не бяха съобщени, но ние се надяваме…
Речта на говорителя беше прекъсната от телефонен звън. Започва се! Като изключи телевизора, Горд вдигна слушалката.
— Да, слушам… Валах? Радвам се да те… Какво, какво? Как така няма да дойдеш на съвещанието? Не разбирам… Какво лице? Слушай, ти просто си прекалил… Какво? Успокой се най-после! Сега ще дойда, чакай ме!
Горд с досада остави слушалката. С Валах вечно се случва нещо. Както при всички трудности, ръката му по навик се протегна към цигарите. Пламъчето на запалката го накара да зажуми. Нервното дръпване опари дробовете му. Горд се закашля, скочи, дръпна щорите, бързо пресече спалнята и ослепен от нахлулата светлина, в бързината закачи с крака си стола.
Като изруга, той машинално разтри удареното място и изведнъж откри, че по плата на пижамата пълзи нещо нелепо, зелено и че това нелепо нещо е собствената му ръка!
Поразен, той продължаваше да гледа как се движат пръстите му, до вчера толкова обикновени, а сега невероятно чужди, страшни, уродливозелени.
Смъкнатата пижама отхвърча настрани и огледалото равнодушно отрази цялото му кошмарно, немислимо, зелено от главата до петите тяло. Като не можеше да осъзнае веднага внезапния и ужасен факт, Горд още няколко секунди тъпо гледа своето изображение в огледалото, стиснал в пръстите си спокойно димящата, забравена от него цигара.
Телефонът звънеше упорито. Горд дълго време не го чуваше. На края чу и сковано вдигна слушалката.
— Чуй, Валах, с мен е същото…
Но това не беше Валах. Гласът в слушалката ревеше, молеше, хлипаше — не можеха да се разберат думите. „Светът е полудял“ — спокойно помисли Горд.
Светът действително беше полудял, защото ридаещият глас принадлежеше на Мильонер.
Зад прозореца се простираше искрящият сняг. Широките лапи на елите се свеждаха под тежестта на белите наметала, но сините прозрачни сенки напомняха за близката пролет.
— Слушам те — каза Горд, без да се обръща.
— Това е всъщност. — Валах хвърли изгорялата клечка в пепелника, не улучи, но не я вдигна. — Мислиш да спориш с изводите на медицинските светила? Глупаво е.
— И безполезно ли?
— И безполезно. Повтарям по точки. Първо: именно антигравитацията придава на кожата този изумителен жабешки цвят, който къса от света тебе, мене и всички, които са били в контакт с работещата машина. Второ: срещу това, както твърдят медиците, няма защитно средство. Лекарство също. Дали позеленяването е безвредно за здравето? Дори и да е така, вечният зеленикав загар не е никак нормален. Никой не иска да стане зелен негър. Гнусен цвят. Затова антигравитацията няма да съществува. Съжаляваш ли?