Чувствах как потта се стича по ръцете и капе от пръстите ми.
Дълго време стояхме неподвижно, докато накрая той сви рамене типично по френски, аз сторих същото и двамата отново се разсмяхме тихо.
Той се наведе, хвана ме за брадичката и леко ме целуна по челото. После отстъпи назад и метна ризата през раменете ми. Стори ми се, че прошепна:
— Bonne chance.
После отиде тихо до вратата, постави пръст на устните си, каза „шшш“, и двамата излязохме обратно на улицата.
Върнахме се до тясната алея, по която в едната посока можеше да се стигне до бистрото, а по другата — до реката, Лувъра и моя хотел.
— Боже мой — промълвих тихо. — Прекарахме заедно половин час, а дори не си знаем имената.
Той ме погледна въпросително и внезапен порив на вдъхновение ме накара да вдигна ръка и да го смушкам с пръст в гърдите.
— Ти Джейн, аз Тарзан — казах му.
Той избухна в смях и повтори:
— Аз Джейн, ти Тарзан.
И за пръв път откакто се срещнахме, двамата се отпуснахме и се разсмяхме от сърце.
Той отново се наведе и ме целуна по челото, след което се обърна.
Когато се отдалечи на три-четири метра, произнесе на колеблив английски, без да се обръща:
— Съжалявам.
— Много съжалявам — отвърнах аз.
— Другият път? — попита той.
— Другият — казах аз.
И той изчезна в тясната уличка, без вече да ме води.
Поех обратно към реката, минах покрай Лувъра и се прибрах в хотела.
Беше два след полунощ, жегата продължаваше да е все така мъчителна. Затворих вратата на апартамента и чух как завивките на жена ми зашумоляха.
— Забравих да те попитам, взе ли билетите?
— О, да — отговорих. — „Конкорд“, обеден полет до Ню Йорк следващия вторник.
Жена ми въздъхна с облекчение.
— Господи, как обичам Париж. Надявам се другата година отново да дойдем.
— Другата година — казах аз.
Съблякох се и седнах на края на леглото.
— Сети ли се за пицата? — попита жена ми.
— Пица ли?
— Как можа да забравиш? — учуди се тя.
— Не знам — отвърнах.
Усетих странен лек сърбеж по челото и вдигнах ръка да докосна мястото, където ме бе целунал за лека нощ непознатият млад мъж, който ме следеше, като ме водеше.
— Нямам представа как можах да забравя. Проклет да съм, ако знам.