Пердю стигна до първия етаж. На площадката в полезрението му попаднаха чифт царевичножълти сандали с пискюли от пера на каишките.
На първия етаж, точно над мадам Розалет, живееше Че, слепият подолог. Той често придружаваше мадам Боме (също на първия етаж, срещу него) на покупки при еврейския търговец Голденберг (втори етаж) и ѝ носеше чантата. Между другото, мадам Боме беше бивша секретарка на известен гледач на карти. Двамата вървяха тържествено по тротоара: слепият, хванал подръка възрастната дама с ролатор[7]. Често към тях се присъединяваше и Кофи.
На ганайски Кофи означава „петък“. Носещият това име се бе появил в дом № 27 от Банльорс. С невероятно тъмна кожа, със златни верижки върху суитшърт в стил хипхоп, с креолска обица на ухото. Красиво момче, „смес от Грейс Джоунс[8]и млад ягуар“, както го определи мадам Боме. Кофи често носеше бялата ѝ чанта „Шанел“ и ставаше обект на недоверчиви погледи. Изпълняваше ролята на домашен майстор, изработваше фигури от неощавена кожа и рисуваше по тях символи, неразбираеми за другите обитатели на къщата.
Днес обаче на пътя на Пердю се изпречи съвсем друг човек. Не Че, не Кофи, не и ролаторът на мадам Боме.
— О, мосю, колко е хубаво, че ви виждам! Да знаете, че книгата за онзи Дориан Грей се оказа страшно интересна! Много мило от ваша страна да ми я препоръчате, след като се оказа, че „Пламтящо желание“ е изчерпана.
— Радвам се да го чуя, мадам Гъливер.
— О, няма ли най-сетне да започнете да ме наричате Клодин? Или поне мадмоазел, нали ви казах, че не съм мадам. Знаете ли, прочетох „Портретът на Дориан Грей“ само за два часа, толкова ми беше забавен. Ако аз бях на негово място, никога нямаше да гледам онази картина, това е ужасно потискащо. Тогава май не са имали ботокс.
— Оскар Уайлд е писал книгата за Дориан Грей в продължение на шест години, мадам Гъливер. Заради тази книга се е водил съдебен процес и авторът е починал скоро след като са го осъдили. Нима не заслужава малко повече от два часа от вашето време?
— О, това са празни приказки! Той вече няма как да го разбере, горкичкият!
Клодин Гъливер. Неомъжена дама в средата на четрийсетте, с рубенсова фигура, отговаря за протокола в голяма аукционна къща. Всеки ден общува с много богати и много алчни колекционери. Специфичен вид човек. Мадам Гъливер също събираше произведения на изкуството, главно такива с високи токчета и в папагалски цветове. Сбирката ѝ от сандали съдържаше 176 екземпляра и разполагаше със собствена стая. Едно от хобитата на мадам Гъливер беше да дебне мосю Пердю и да го кани на излет, да му описва в подробности най-новия курс за квалификация, който посещавала, или да му разказва за поредния новооткрит парижки ресторант. Друго хоби на мадам Гъливер бяха романите, в които героинята се притискаше до широките гърди на някой негодник и се съпротивляваше, докато той ѝ докажеше колко е мъжествен. И сега мадам Гъливер изчурулика:
— Знаете ли, тази вечер имам…
— Не, мадам, не мога да дойда с вас — прекъсна я решително Пердю.
— Първо чуйте какво имам да ви предложа. В Сорбоната ще има тавански празник. Ще участват дългокраки студентки по изкуство, които вече са положили изпитите си и освобождават квартирите си. На този празник се предлагат за продан книги, мебели, даже любовници.
Мадам Гъливер кокетно вдигна вежди.
— Е, какво ще кажете?
Пердю си представи млади мъже, коленичили край огромни часовници и кашони с книги джобен формат, на челата им забодени надписани листчета: употребен само веднъж, почти нов, почти без следи от четене, сърцето се нуждае от лек ремонт. А може би и друг надпис: трета ръка, но основните функции са в пълен ред.
— Не искам да присъствам на това зрелище, в никакъв случай.
Мадам Гъливер въздъхна дълбоко.
— Забелязали ли сте, че никога не приемате предложенията ми?
— Да, мадам, това е…
Вярно.
— Не е насочено срещу вас, повярвайте ми. Вие сте възхитителна, смела и… ами…
Всъщност Пердю харесваше мадам Гъливер. Тя вземаше от живота с пълни шепи. Вземаше повече, отколкото се нуждаеше.
— И сте много добра съседка.
По дяволите! Отдавна бе загубил тренинг. Нямаше представа как се казват мили думи на същества от женски пол. Мадам Гъливер заслиза величествено по стълбата. Тракаше на високите си токчета и поклащаше бедра. Царевичножълтите сандали тропаха все по-силно. Щом се изравни с мосю Пердю, тя вдигна ръка да я сложи на рамото му, но той се отдръпна светкавично. Ръката ѝ примирено се отпусна върху парапета.
8
Певица, модел и актриса, която прави кариера през 70-те и 80-те години на XX век, известна със специфичната си мъжествена визия. —