Аз не просто продължих живота си другаде, а наистина започнах нов живот с друг съпруг, друго дете, на което не казах нищо за брат му, в друга страна, с други приятели, в друга професионална среда. Изгорих и отхвърлих всичко от предишния си живот без никакво съжаление.
Бих могла да ви наговоря куп неща от тези, които се пишат в книгите — за майчиния инстинкт и угризенията, които съм изпитвала. Бих могла да ви кажа, че сърцето ми се е свивало на всеки рожден ден на Адриано, но няма да е истина.
Никога не се опитах да разбера какъв е станал. Никога не написах името му в гугъл, даже методично прекъснах връзка с всички, които биха могли да ми дадат някаква информация за него. Бях напуснала живота му и той беше напуснал моя до онази събота през януари, когато някой позвъни на вратата ми. Беше краят на един хубав ден. Слънцето пръскаше последните си лъчи. Зад вратата с противокомарна мрежа, с гръб към слънцето, стоеше полицай в тъмносиня униформа.
— Здравей, мамо — каза той, щом отворих вратата.
Не бях го виждала повече от трийсет години, но изобщо не беше се променил. В очите му блестяха същите гибелни пламъчета, но след всички тези години те се бяха превърнали в опустошителен пожар.
В този момент си помислих, че е дошъл да ме убие, но дори не си представях, че ми е подготвил нещо много по-лошо.
Нулевият километър
Всичко написано, нарисувано, гравирано, изваяно, построено или изобретено от хората служи за една-единствена цел — да се измъкнат от ада.
Антонен Арт
1
Разстроена, Маделин се мъчеше да не се поддаде на отчаянието. Гаспар гледаше като нокаутиран боксьор.
Бяха напуснали къщата, след като я бяха претърсили из основи, без да намерят нищо. Объркани и капнали от умора, те се бяха върнали в Тибъртън и бяха спрели на пристанището. Заради смразяващия студ бързо се бяха отказали от намерението да се поразтъпчат на кея и се бяха скрили в единствения ресторант, който все още бе отворен в единайсет часа на Бъдни вечер. В „Старият рибар“, където имаше десетина души — очевидно редовни клиенти, предлагаха риба с пържени картофки и мидена супа, както и тъмна силна бира.
— Какво повече можем да направим? — попита Гаспар.
Маделин не му обърна внимание. Седейки пред чиния с гъста мидена супа, която още не бе докоснала, тя отново изучаваше извлечението от банковата сметка на Сотомайор. В продължение на четвърт час не откъсна очи от колоните с цифри, преди да признае, че не намира нищо, което вече да не знае. Не че мозъкът й отказваше да обработва информацията, просто не бе останала никаква информация за обработване, нямаше никаква следа за проследяване, никакви евентуални хипотези.
Надеждата не бе траяла и час, но все пак бе съществувала. Сега, като прехвърляше наум грешките си, Маделин се упрекна, че не е вярвала достатъчно на тази история.
— Ако бях там, когато Шон е идвал да се срещне с мен в Ню Йорк, нещата щяха да са различни. Щяхме да сме спечелили една година. Представяте ли си, една година!
Зад чинията си със стриди, Гаспар внезапно се почувства виновен и се опита да я утеши:
— Това нямаше да промени нищо.
— Напротив, щеше да промени!
Тя изглеждаше напълно съсипана. Кутанс помълча известно време, после събра кураж да й признае:
— Грешите, Маделин, нищо нямаше да се промени, защото Шон Лоренц не е търсил вас в Ню Йорк.
Младата жена го погледна неразбиращо.
— Лоренц не е знаел за съществуването ви — каза той.
Маделин се намръщи. Тя съвсем се бе объркала.
— Но вие самият ми показахте онази статия за мен, която той е пазел в чекмеджето на бюрото си.
Гаспар скръсти ръце и спокойно каза:
— Аз свалих тази статия от интернет предния ден и подчертах отделните пасажи.
След дълга пауза, през която събираше мислите си, младата жена прошепна:
— Вие… вие ми казахте, че той многократно се е опитал да се свърже с мен по телефона.
— Подправих разпечатката на разговорите му с помощта на Карън. Това се оказа чиста загуба на време, защото вие никога не поискахте да я проверите.
Поразена, Маделин отказваше да приеме думите на Кутанс, които смяташе за поредната му провокация.