— Лоренц е умрял на 103-а улица, на няколко пресечки от стария ми офис. Това е факт, отразен от медиите по целия свят. Той е бил там, защото е искал да се срещне с мен.
— Вярно е, че Шон е бил там, но само защото лабораторията „Пелетие енд Стокхаузен“ се намира точно зад ъгъла. Отивал е да се види не с вас, а със Стокхаузен.
Най-сетне убедена, но и поразена от подобна наглост, Маделин скочи от мястото си.
— Не говорите сериозно, нали?
— Измислих тази история, за да привлека вниманието ви. Исках на всяка цена да се включите в това разследване.
— Но… защо, за бога?
Гаспар също стана от стола си и повиши тон:
— Защото исках да се опитаме да разберем какво се е случило с клетото дете, но това явно не ви интересуваше.
Разговорите около тях стихнаха и в шумното преди това заведение се възцари дълбока тишина.
— Вече ви обясних защо.
Той обвинително насочи пръст към нея и извика:
— На мен обаче не ми беше достатъчно! И се оказах прав! Вие от самото начало мислехте, че Джулиан е мъртъв. Никога не допуснахте възможността, че може да го спасим!
Едва сега младата жена осъзна колко грубо я бе манипулирал Кутанс и й причерня от яд.
— Вие сте болен! Вие сте напълно побъркан! Безмозъчен идиот! Вие сте…
Пламнала от ярост, тя посегна да го стисне за гърлото. Гаспар я отблъсна, но това не я отказа. Маделин му нанесе удар с лакът в гърдите, последван от два удара с юмрук, един прав в носа и един ъперкът в стомаха.
Кутанс понесе ударите, без да може да се защити. Превит на две, той тъкмо си помисли, че бурята е преминала, когато един удар с коляно го запрати на пода.
След това Маделин излетя като куршум от кръчмата.
Помещението се изпълни с глъчка. Наранен, Гаспар с мъка се изправи. Устните му бяха подпухнали, дясното му око — подуто, шината на пръста му се беше изместила, от носа му течеше кръв.
Той излезе, куцайки, от ресторанта и се опита да настигне Маделин на пристанището, но когато стигна до края на кея, тя вече бе потеглила с пикапа. Колата се насочи право към него. Отначало Кутанс си помисли, че младата жена само иска да го уплаши, но тя не промени маршрута си. В последния момент той се хвърли настрани, избягвайки на косъм да бъде прегазен.
С пронизително свистене на гумите колата спря след петдесет метра. Вратата се отвори и той видя Маделин да изхвърля всичките му вещи на настланата с дъски алея: чантата му, тетрадката със спирала и дори играчката на Джулиан.
— Да пукнете дано! — изкрещя тя.
След това младата жена затръшна вратата и рязко потегли. Пикапът първо поднесе по мокрите дъски, после се стабилизира и напусна пристанището като дилижанс, теглен от галопиращи коне.
2
— Мацката здравата те подреди!
С окървавен нос, Гаспар седеше на една пейка в подножието на монумента — огромен бронзов траулер, издигнат в памет на загиналите в продължение на три века в морето местни рибари.
— Добре ти разкраси физиономията — продължи усмихнатият, почти беззъб моряк, като му подаде шепа хартиени кърпички да се избърше.
Кутанс кимна в знак на благодарност. Мъжът бе един пияница, когото бе видял по-рано на бара в ресторанта — брадат старик с множество тикове, който носеше капитанска шапка и смучеше корен от сладник като бебе биберона си.
— Тя направо ти разби лицето! — възкликна удивено пияницата, като събра вещите на Гаспар от крайбрежната алея, и се отпусна до него на пейката.
— Добре, не го повтаряйте повече!
— Хубаво представление ни изнесохте! Рядко някоя мацка ступва мъж. Обикновено е обратното.
— Оставете ме на мира!
— Аз съм Големия Сам — представи се морякът, без да обръща внимание на лошото му настроение.
Кутанс извади телефона си.
— Добре, Големи Сам или който и да сте, знаете ли къде мога да си повикам такси?
Другият се засмя.
— По това време няма да намериш тук такси, каубой. И преди да си тръгнеш, не мислиш ли, че трябва да си платиш сметката?
Гаспар трябваше да признае, че мъжът казва истината. В суматохата двамата с Маделин бяха напуснали ресторанта, без да платят вечерята си.
— Прав сте — отвърна той и вдигна яката на палтото си.
— Идвам с теб — каза пияницата. — Ако решиш да почерпиш с едно питие Големия Сам, той няма да ти откаже, повярвай ми.
3
Маделин плачеше, а момченцето я гледаше.
Сълзите й се лееха толкова обилно, че не виждаше почти нищо от пътя през предното стъкло. Бяха изминали десет минути, откакто бе напуснала Гаспар, когато по средата на един завой пикапът поднесе и се озова пред една кола в насрещното платно. Фаровете я заслепиха, сякаш някой светна с фенерче на няколко сантиметра от лицето й. Тя завъртя волана с всички сили и чу яростния рев на клаксон. Страничните огледала на двете превозни средства се удариха едно в друго, пикапът й навлезе в крайпътната ивица, приплъзна се и най-накрая спря точно преди да се озове в канавката.