Мамка му!
Другата кола изчезна с пълна скорост в нощния мрак. Младата жена удари с юмрук по волана и избухна в сълзи. Болката в корема й се засили. През целия ден се бе опитвала да не й обръща внимание и сега тя си отмъщаваше. Спазми разтърсиха тялото й. Като притисна с ръце корема си, Маделин се сви на седалката и остана така няколко минути, напълно изтощена, обгърната от непрогледната нощ.
Малкото момче не сваляше очи от нея.
Този път и тя го погледна.
Това беше снимката на Адриано Сотомайор, която Кутанс бе намерил в къщата, направена на празника по случай петия му рожден ден, преди майка му да избяга. Беше лятна вечер. Зад свещите момчето се усмихваше пред обектива. То носеше жълт потник, раирани къси панталони и сандали.
Маделин избърса с ръкав сълзите си и включи плафониерата.
Тази снимка я тревожеше. Трудно й беше да я гледа, казвайки си, че чудовището — макар и в зародиш, вече е било в душата и тялото на това човече. Беше й известна теорията на някои психиатри, че човешката същност се проявява още на тригодишна възраст. Твърдение, което винаги я бе възмущавало.
Ами ако беше вярно? Може би в този поглед вече прозираше всичко заложено, всички качества и недостатъци. Тя отхвърли тази идея. Човек не носи в себе си демони на петгодишна възраст. Беше тръгнала да преследва едно чудовище, но то отдавна беше мъртво и вече нямаше кого да търси. Беше останал само призракът на едно дете.
Дете. Малко момче. Като сина на Джонатан Ламперьор, който си играеше със самолетчето си в мола. Като детето, което мечтаеше да зачене и роди. Като Джулиан Лоренц. Дете!
Тя въздъхна. Някога бе ходила на курсове и бе чела книги, за да се научи да „влиза в главата на убиеца“. Независимо че по темата бяха изписани много фантасмагории и празни приказки, проникването в умовете на престъпниците беше едно от предизвикателствата за всеки детектив. Но тук задачата бе да проникне в ума на едно петгодишно дете.
Като се взря в снимката, Маделин се опита да осъществи мисловен контакт с момчето.
Ти се казваш Адриано Сотомайор.
Ти си на пет години «… не знам какви мисли се въртят в главата ти, въпреки че обикновено работата ми се състои в това да си го представя. Не знам какво изпитваш, когато духаш свещите на тортата си. Не знам как се чувстваш в ежедневието си. Не знам как осмисляш всичко, което ти се случва. Не знам как издържаш на ударите. Не знам какви са надеждите ти. Не знам какво си мислиш вечер, преди да заспиш. Не знам какво си правил онзи следобед.
Не знам и какво си мисли баща ти. Не познавам историята на живота му. Не знам защо е започнал да те бие. Не знам как се е стигнало до това баща да налага наказания на сина си в трюма на корабчето си. Как се е стигнало до ударите с колана на панталона, изгарянето с цигара, потапянето на главата ти в тоалетна7на чиния.
Не знам дали е удрял някой друг чрез теб. Самия себе си? Своя баща? Служителя от банката, който е отказал да удължи срока за погасяване на кредита? Обществото? Съпругата си? Не знам защо дяволът е обладал душата му, както е обладал и твоята по-късно.
Мадлин приближи снимката до лицето си.
Малкото момче я гледаше.
Право в очите.
Човек не е демон на пет или шест години, но може вече да е загубил всичко — доверие, самоуважение, мечтите си.
— Къде отиваш, малки Адриано? — прошепна тя. — Къде отиваш, когато погледът ти става отнесен? Къде отиваш, когато погледът ти е зареян другаде?
Къде е това другаде?
Сълзите й отново потекоха. Чувстваше, че е на път да се докосне до истината. Но тя вече й се изплъзваше. Понякога истината беше мигновение, особено когато човек я търсеше толкова далече. Беше едно вдъхновение. Тишината, която предхожда едно щракване.
От самото начало тя отказваше да повярва, че тази история може да завърши с нов прочит на миналото. Точно затова не очакваше никакво вълшебство, никакъв лунен лъч, който ще заблести на арматурното табло. Адриано нямаше да оживее и да й прошепне на ухото своята тайна.
Но оставаше въпросът, който Гаспар й беше задал. „Какво още може да се направи?“ Това беше въпрос, който се задаваше при всяко разследване, и тя не искаше да пропусне отговора на онзи глупак, Кутанс.