За първи път бяха толкова близо до истината.
Като се ориентираха по плана на кораба, те слязоха в машинното отделение, което сега беше царство на плъховете и корозията. При тяхната поява тварите се разбягаха да се скрият под тръбите, които минаваха по пода. В дъното на помещението имаше покрита с ръжда метална врата, която се оказа заключена. Маделин помоли Кутанс да й свети с фенерчето си и се опита да я разбие, но нито козият крак, нито лостът свършиха някаква работа.
Двамата се върнаха на палубата и водейки се по плана, започнаха да търсят друг начин да влязат в трюма. Без успех. Ако някога бе имало някакъв люк, той явно отдавна беше заварен.
Без никакво намерение да се отказват, те изследваха всяко кътче на палубата. Заради силното фучене на вятъра бяха принудени да си крещят, за да се чуват. Като залитаха под яростните му пориви, двамата се мъчеха да разчистват снега с краката си. Бързаха колкото могат, но замръзналите им крайници не ги слушаха. Не след дълго те се отказаха да разговарят и предпочетоха да общуват с жестове.
От двете страни на траловата лебедка забелязаха на палубата две продълговати вдлъбнатини, покрити с плочки от матово стъкло. Гаспар предположи, че са някакви люкове, позволяващи на дневната светлина да прониква в трюма. Малко по-нататък Маделин откри две вентилационни решетки.
Тя изтича до кубрика и се върна с кирката. Отначало смяташе, че ще разбие стъкленото покритие още с първия удар, но матовото стъкло се оказа необичайно дебело. Тя го удари с всичка сила и после отново и отново. Отне й четвърт час, за да пробие дупка в стъклената повърхност, след това използва лоста, за да откърти всички плочки. Снегът веднага заваля през образувалия се отвор.
Младата жена хвърли в него една от флуоресцентните лампи, които бе напъхала под колана си, и видя под краката им триметрова бездна.
— В рулевата рубка има въжена стълба! Ще отида да я донеса — извика тя и хукна в обратната посока.
Кутанс остана сам край бездната — объркан, с отнесено изражение и безумен поглед. Ужасната смрад на риба, изпражнения и урина, която идваше отдолу, го измъкна от вцепенението. Някой със сигурност е бил затворен там.
Стори му се, че чува глас сред фученето на вятъра. Глас, който викаше за помощ. Нямаше търпение да дочака връщането на Маделин, така че съблече палтото си и скочи в трюма.
3
Гаспар се приземи тежко и се търкулна в прахта. Докато се изправяше на крака, от ужасната воня му се повдигна. Познаваше това зловоние, това беше миризмата на смъртта. Той вдигна флуоресцентната лампа и пое в мрака.
— Има ли някой тук?
Единственият отговор беше воят на виелицата, която разтърсваше кораба.
Всички люкове и илюминатори бяха залостени. Макар че всяка глътка замърсен въздух беше истинско мъчение, този отсек не беше толкова влажен като останалата част на ръждясалия кораб. Тук атмосферата беше по-тягостна и колкото повече отиваше към кърмата, толкова по-дълбока ставаше тишината. Внезапно бурята му се стори много далече, сякаш се беше озовал в някакъв паралелен свят.
Когато очите му привикнаха с тъмнината, Кутанс осъзна, че не се намира в трюма, а в някакво работно помещение, където рибарите са сортирали и изкормвали рибата.
Той мина край една конвейерна лента, огромен бункер от неръждаема стомана, транспортьор с куки и метални улеи. Зад купчина дървени скари се натъкна на това, което неизбежно знаеше, че ще открие, още когато бе подушил миризмата на смърт — трупът на Бианка Сотомайор. Свито на кравай, тялото на старицата лежеше на пода сред бетонни блокчета.
Гаспар освети трупа с лампата си. Останките на Бианка бяха неузнаваеми. Осеяната с мехури гъбеста кожа се свличаше от плътта. Ноктите бяха изпадали. Подпухналото тяло, покрито с жълти и черни петна, беше в последен стадий на разлагане. Драматургът събра всичките си сили, за да не припадне пред тази непоносима гледка. Щом въпреки студа миризмата на гниене беше толкова силна, това означаваше, че Бианка не е умряла много отдавна. Макар да не беше лекар, беше готов да се обзаложи, че това се е случило преди три седмици или най-много преди месец.