Гаспар отвори вратата на терасата и като излезе навън, се облегна на парапета, наслаждавайки се на птичите песни и идиличната селска атмосфера. Беше излязъл вятър, но не беше студено и слънчевите лъчи погалиха лицето му. Той се усмихна за първи път от доста време. За да отпразнува пристигането си, щеше да отвори бутилка „Жевре-Шамбертен“ и да си налее една чаша, която щеше да изпие на спокойствие…
Някакъв шум го изтръгна от блаженото опиянение. В къщата имаше някой. Може би чистачка или работник по поддръжката. Гаспар влезе вътре, за да провери, и се озова лице в лице с една жена — напълно гола, загърната само с хавлиена кърпа, която стигаше до средата на бедрата й.
— Коя сте вие и какво правите в дома ми? — попита той.
Тя го гледаше ядосано.
— Точно това се канех да ви питам и аз — отвърна жената.
2. Теорията за 21 грама
Едно от нещата, с които ни привличат художниците, е тяхната различност, отхвърлянето на конформизма, размаханият среден пръст в лицето на обществото.
Джеси Келерман
1
— Честно казано, не съм сигурен, че разбирам напълно в какво ме упреквате, госпожице Грийн.
С изпъчени гърди и вирната посребрена глава, Бернар Бенедик създаваше впечатлението, че стои на пост пред огромната монохромна картина, изложена в дъното на галерията му на улица „Фобур Сент Оноре“. Ризата със столче яка и светлозеленото сако, които носеше, му бяха толкова широки, сякаш наскоро бе отслабнал чувствително. Дебелите рамки на очилата му, марка „Льо Корбюзие“, скриваха горната част на лицето му, но подчертаваха кръглите му очи, живия му и насмешлив поглед.
— Публикуваната на сайта информация е невярна — повтори Маделин, като повиши глас. — В нея не се споменаваше за съвместно наемане на къщата.
Галеристът поклати глава.
— Къщата на Шон Лоренц не е предлагана за съвместно наемане — увери я той.
— Ами вижте сам — каза раздразнено тя, като му подаде два напечатани листа — нейният договор за наем и идентичният договор, показан й от Гаспар Кутанс, на когото се бе натъкнала, излизайки от банята преди час.
Галеристът взе документите и ги прочете набързо с озадачено изражение.
— Наистина, явно е станала грешка — призна той най-накрая, като намести очилата си. — Сигурно се дължи на някакъв бъг в програмата, но честно казано, не знам много за тези неща. С изпращането на съобщението за публикуване на сайта се занимаваше Надя — една от нашите стажантки. Мога да се опитам да се свържа с нея, но тя замина тази сутрин да прекара празниците в Чикаго и…
— Вече изпратих имейл до сайта, но това няма да разреши проблема ми — прекъсна го Маделин. — Мъжът, който сега е в къщата, току-що е пристигнал от Съединените щати и няма намерение да я напусне.
Лицето на Бернар Бенедик потъмня.
— Изобщо не трябваше да давам под наем тази къща! Дори от гроба си Лоренц продължава да съсипва живота ми! — изръмжа той, ядосан на свой ред, после добави с въздишка: — Знаете ли какво? Ще ви върна парите.
— Не искам пари. Искам това, което беше договорено — да ползвам къщата самостоятелно.
Маделин натърти върху последната дума, изпитвайки ирационалното убеждение, че трябва да пребивава именно на това място.
— В такъв случай ще върна парите на господин Кутанс. Искате ли да му се обадя?
— Няма да ми повярвате, но той няма телефон.
— Ами тогава му предайте моето предложение.
— Говорих с него само пет минути. Не изглежда много сговорчив.
— И вие не изглеждате сговорчива — отвърна Бенедик, като й подаде визитната си картичка. — Обадете ми се, след като говорите с него. А пък ако решите да разгледате галерията, ще успея да му напиша кратко писъмце, за да се извиня и да му предложа обезщетение.
Маделин пъхна правоъгълното картонче в джоба на джинсите си и се обърна, без да благодари на събеседника си, съмнявайки се в ефекта, който щеше да има писъмцето на галериста върху Кутанс, който очевидно беше агресивен и инатлив грубиян.
Беше станало обяд. Тъй като нямаше хора, Маделин реши да разгледа картините. Галерията бе специализирана в областта па модерното и уличното изкуство. В първата зала бяха изложени само голямоформатни картини, като нито една от тях не беше озаглавена. Монохромни, гладки повърхности, мрачни цветове, с видими резки от макетно ножче и дупки от ръждясали пирони. В противовес на първата, втората зала бе изпълнена с ярки цветове и енергия. Изложените творби бяха нещо средно между графити и азиатска калиграфия. Маделин ги разгледа с любопитство, но без никаква емоция.