— Казано накратко — продължи галеристът, — в началото на 90-те години Шон Лоренц бил дребен престъпник, който се шляел с бандата си, пържейки мозъка си с хероин, но също така и талантлив художник на графити, доста техничен и способен да твори интересни неща…
— … но не е бил нищо изключително — предположи Маделин.
— Поне до лятото на 1992 г., когато всичко се променя.
— Какво се е случило тогава?
— През онова лято Шон Лоренц срещнал на гара „Гранд Сентръл“ осемнайсетгодишна французойка на име Пенелопе Курковски и се влюбил в нея от пръв поглед. Тя била дете от смесен брак между корсиканка и поляк. Работела в Ню Йорк като домашна прислужница, но успоредно с това ходела на кастинги, надявайки се да стане манекенка.
Галеристът замълча, колкото да си налее чаша газирана вода.
— За да привлече вниманието на Пенелопе, Шон започнал да я рисува върху всички влакове, които се движели в нюйоркското метро. В продължение на два месеца сътворил удивителни стенописи, посветени на неговата любима.
Той взе телефона си, за да потърси още снимки, докато обясняваше:
— Лоренц не е първият художник на графити, който е разкрил любовта си към жена чрез картините си — Корнбред и Джон Уан са го направили преди него, — но е единственият, който го е изразил по този начин.
Като намери това, което търсеше, Бенедик сложи смартфона си на масата и го плъзна към Маделин.
Младата жена приближи лице към екрана. Това, което видя, я накара да зяпне от изненада. Картините бяха истинска ода на женската красота и чувственост. Ако първите стенописи бяха сдържани, почти романтични, то следващите ставаха много по-еротични. В тях Пенелопе се превръщаше в жена лиана, в многообразно същество, едновременно безплътно и земно, като на всеки вагон се появяваше в нов облик. Главата й бе окичена с листа, рози и лилии, лицето й бе обрамчено от буйна коса, която се развяваше, спускаше се на вълни, преплиташе се в изящни, но и страховити арабески.
4
Седейки с разтворена на коленете книга, Гаспар Кутанс не можеше да откъсне очи от снимките на вагоните в метрото, изрисувани от Шон Лоренц през юли и август 1992 г. Картините бяха ослепителни. Той никога не беше виждал подобно нещо. Всъщност беше виждал — те му напомняха за „Жената-цвете“ на Пикасо и за някои от плакатите на Алфонс Муха, но от серията нелегални, класифицирани като „X“. Коя беше тази девойка, чието тяло блестеше, сякаш беше покрито със златен варак? Съгласно бележката под линия — Пенелопе, съпругата на Лоренц, която вече бе видял на семейните черно-бели снимки. Двойствена жена — ту очарователна, ту страховита. Създание с безкрайно дълги крака, алабастрова кожа и ръждива на цвят коса.
Очарован, Гаспар прелисти монографията, откривайки други стенописи, излъчващи вълнуваща еротика. В някои от тях косите на Пенелопе приличаха на множество змии, които се извиваха по раменете й, увиваха се около гърдите й, вмъквайки се в пазвата й. Лицето й, обгърнато от психеделичен ореол или обсипано със златисти искри, беше изкривено от удоволствие. Тялото й се дублираше, извиваше, въртеше се, пламтеше…
5
— С този дързък художествен изказ Лоренц разбива всички стереотипи — обясни Бенедик. — Той се отърсва от строгите правила на графитите, за да премине в друго измерение, и с творчеството си се нарежда сред художници като Климт и Модилиани.
Запленена, Маделин още веднъж прегледа снимките на вагоните с пъстри стени.
— Нищо ли не е останало от всички тези творби?
Галеристът се усмихна полуразвеселено-полутъжно.
— Не, те са съществували само едно лято. По своята същност уличното изкуство е мимолетно. В това се крие и неговият чар.
— Кой е направил всички тези снимки?
— Прословутата Лейди Бърд. Тя се е занимавала с архивите на „Майсторите“.
— Лоренц е поел голям риск, впускайки се в това начинание, нали?
Бенедик кимна утвърдително:
— В началото на 90-те години в Ню Йорк започва прилагането на Политиката на нулева толерантност. Силите на реда са разполагали с големи правомощия, а управлението на градския транспорт е организирало истински лов на художници на графити. Съдилищата са издавали много тежки присъди. Но поетият от Шон риск само доказва любовта му към Пенелопе.
— Как е избегнал ареста?
— Шон е бил хитър. Разказа ми, че е разполагал с униформи, за да се включва в бригадите за наблюдение на метрото и да влиза в железопътното депо.