Маделин не направи никакъв коментар и Бенедик продължи:
— Проблемът бе в това, че в творческо отношение той навлезе в истински застой. Шон твърдеше, че няма вдъхновение и е уморен от лицемерието в света на изкуството. В продължение на три години той се занимаваше само със сина си. Представяте ли си? Великият Шон Лоренц приготвя шишета с мляко и храни малкия, разхожда го с количката или развлича децата в яслата! Основната му творческа дейност се свеждаше до това да обикаля улиците на Париж с малкия Джулиан и да създава безумни мозайки по стените, защото това забавляваше малчугана! Пълни безсмислици!
— Щом е нямал вдъхновение… — понечи да възрази Маделин.
— Това с вдъхновението е пълна глупост! — прекъсна я раздразнено галеристът. — По дяволите, видяхте снимките на картините му. Шон беше гений. Един гений не се нуждае от вдъхновение, за да твори. Когато си Шон Лоренц, не спираш да рисуваш. Просто нямаш право!
— Излиза, че е имал това право — отбеляза Маделин.
Бенедик я изгледа мрачно, но тя продължи:
— Значи до смъртта си Лоренц не е хващал отново четката, така ли?
Галеристът кимна утвърдително и свали големите си очила, за да разтърка очите си. Дишаше тежко, сякаш току-що беше изкачил пеша четири етажа.
— Преди две години, през декември 2014, Джулиан умря при трагични обстоятелства. От този момент Шон не само заряза рисуването, но буквално рухна.
— Какви бяха тези трагични обстоятелства?
Бенедик извърна очи към светлината, струяща през прозореца, и продължи с отнесен поглед.
— Шон винаги е бил сложна амалгама от качества и недостатъци — каза той, без да отговори на въпроса й. — След смъртта на Джулиан той се върна към старите си демони: наркотици, алкохол и злоупотреба с медикаменти. Помагах му, доколкото можех, но мисля, че той не искаше да бъде спасен.
— А Пенелопе?
— Бракът им отдавна не вървеше. Тя се възползва от трагедията, за да поиска развод, и бързо устрои отново живота си, а постъпката на Шон след това ги отдалечи още повече.
Галеристът замълча, сякаш да създаде допълнително напрежение. Маделин изпита неприятното усещане, че той я манипулира, но любопитството й надделя.
— Какво направи Лоренц?
— През февруари 2015 г. най-накрая успях да стартирам проект, върху който работех от дълго време — престижна изложба, посветена на творчеството на Шон, фокусирана върху цикъла „21 Пенелопе“. За пръв път тези двайсет и един портрета щяха да бъдат изложени на едно място. За целта известни колекционери ни бяха предоставили картините си. Това щеше да бъде безпрецедентно събитие. Но в навечерието на откриването на изложбата Шон влезе с взлом в галерията и с горелка унищожи всички картини.
Лицето на Бенедик се сгърчи, сякаш преживяваше отново случилото се.
— Защо го е направил?
— Бил е някакъв своеобразен катарзис, предполагам. Желанието да убие символично Пенелопе, защото я обвиняваше за смъртта на Джулиан. Но каквито и да са били мотивите му, никога няма да му простя за тази постъпка. Шон нямаше право да унищожи тези картини. Първо, защото те бяха част от световното културно наследство. И второ, защото ме разори и едва не закрих галерията. От две години насам няколко застрахователни компании ми дишат във врата. Води се разследване. Опитах се да защитя репутацията си, но хората в света на изкуството не са глупаци и доверието към мен взе да…
— Има нещо, което не разбрах добре — прекъсна го Маделин. — Кой беше собственикът на картините от цикъла „21 Пенелопе“?
— Повечето принадлежаха на Шон, Пенелопе и мен. Но три от тях бяха собственост на богати колекционери: руски, китайски и американски. За да ги разубеди да не подават оплакване, Шон обеща да ги възмезди с три свои нови картини: „изключително стойностни“, както се изрази той. Само че те така и не се появиха на бял свят.
— Това е било неизбежно, щом вече не е рисувал.
— Така е. Аз самият отдавна съм прежалил тези картини, а пък и според мен през последните месеци от живота си Шон дори не беше в състояние да рисува.
За миг очите му се замъглиха.
— Последната му година беше истинска голгота. Той претърпя две тежки сърдечни операции, при които едва не умря. Говорих с него по телефона в навечерието на смъртта му. Беше заминал за Ню Йорк, за да се консултира с кардиолог. Точно тогава ми каза, че отново е започнал да рисува и вече е завършил три картини. Те били в Париж и скоро съм щял да ги видя.