Гаспар взе чашата, която му подаде младата жена.
— Ако съм разбрал правилно, вие живеете тук благодарение на Лоренц.
Полин се облегна на стената и духна леко своето кафе.
— Да, именно той убеди италианеца да ми се довери.
— Как се запознахте с него?
— С Шон ли? Запознах се с него три-четири години преди да почине. През първите години на следването ми, за да се издържам, позирах като модел на студентите от Академията за изящни изкуства. Един ден Шон проведе там майсторски клас. Тогава се запознахме и станахме приятели.
Обзет от любопитство, Гаспар разгледа бутилките вино, наредени в един шкаф от ковано желязо.
— Не трябва да пиете този боклук! — каза той, като направи гримаса на отвращение. — Следващия път ще ви донеса бутилка истинско вино.
— Ще се радвам. Имам нужда от гориво, за да завърша дисертацията си — отвърна тя с усмивка, като посочи към сребристия лаптоп на бюрото си, обграден от купища книги.
— Над какво работите?
— „Прилагането на кинбаку в Япония по време на периода Едо — военна употреба и еротична практика“ — отвърна младата жена.
— Кинбаку? Какво е това?
Полин сложи чашата си в мивката и хвърли загадъчен поглед на новия си съсед.
— Елате, ще ви покажа.
5
Зад стъклените стени червените дъбове и кленовете аленееха под лъчите на залязващото слънце, а тъмните силуети на боровете напомняха на театъра на сенките.
Маделин се загледа с невиждащ поглед в слънцето, което бавно се скриваше зад музикалния павилион, който бе издигнат на моравата на Ботаническата градина. Беше почти пет часът вечерта. След посещението си тя бе седнала на една маса във „Франк“ — ресторантът на Фондацията, който се помещаваше зад ажурната преграда на атриума. Тя отпи от черния чай, който си беше поръчала. От няколко минути в ума й се въртеше само една мисъл, само една идея: „Ами ако това, което й беше казал Бернар Бенедик, беше вярно? Ами ако последните три картини, нарисувани от Шон Лоренц, наистина бяха изчезнали? Платна, които никой не беше виждал?“ Младата жена потръпна. Нямаше намерение да се остави да бъде манипулирана от галериста, но ако тези картини съществуваха, искаше й се именно тя да ги намери.
Маделин усети внезапен прилив на адреналин. Същата възбуда като в началото на лов. Така познатото някогашно усещане, което с радост преоткриваше. Чувство, което сигурно не бе по- различно от творческия порив, който вероятно е обземал Шон Лоренц, когато е рисувал графитите си в метрото в началото на 90-те години. Тръпката на опасността, опиянението от страха, желанието да се върне там, каквото и да му струва това.
Тя влезе в интернет чрез смартфона си. Статията за Лоренц в Уикипедия започваше по стандартния начин:
Шон Пол Лоренц, известен още като Лорц74 е началото на кариерата си, е графитист и живописец, роден в Ню Йорк на 8 ноември 1966 г. и починал в същия град на 23 декември 2015 г. През последните двайсет години от живота си живее и работи в Париж. […]
Тя продължаваше още няколко десетки реда. Синтезираното резюме беше интересно, но от него не научи нищо повече от това, което й бе разказал Бенедик. Едва в последните редове Маделин намери информацията, която търсеше:
Случаят Джулиан Лоренц Престъплението
На 12 декември 2014 г., когато Шон Лоренц е в Ню Йорк, за да участва в ретроспективна изложба на произведенията му в Музея на модерното изкуство, съпругата му Пенелопе и синът му Джулиан са отвлечени на една улица в Горен Уест Сайд. Няколко часа по-късно художникът получава искане за откуп от няколко милиона долара, придружено с отрязания пръст на детето. Въпреки че сумата е платена, освободена е само Пенелопе, а момчето е убито пред очите на майка си.
Виновникът
Разследването бързо установява самоличността на похитителя, тъй като…
6
С откритата греда от маслиново дърво, която минаваше по цялата дължина на тавана, холът на Полин Дьолатур не приличаше по нищо на семеен дом, а по-скоро създаваше впечатлението за модерен лофт с изтънчен интериор. Просторно помещение, чиито стени бяха покрити със снимки на голи жени, завързани в екстремни пози. Омотани с въжета и кожени каиши тела, които висяха във въздуха. Тела, опасани, пристегнати и обездвижени с въжета чрез множество сложни възли. Лица с изкривени черти, които не беше ясно дали изпитват удоволствие или болка.