— Каква музика слушаше той?
Полин отвърна с усмивка:
— Такава, каквато мисля, че щяхте да харесате. Във всеки случай, не блек метъл: Петата симфония на Бетовен и други подобни творби, които аз не познавах, а той постоянно слушаше.
Тя извади телефона от джоба си и го размаха пред очите на Гаспар.
— Тъй като съм си любопитна по природа, аз ги шазамирах.
Той нямаше представа какво означава този глагол, но с нищо не го показа.
Полин намери това, което търсеше.
— „Каталогът на птиците“ на Оливие Месиен и Симфония № 2 на Густав Малер.
— Какво ви кара да мислите, че наистина е рисувал? Може би просто е слушал музика.
— Точно това исках да разбера. Ето защо една вечер излязох в полунощ, отидох до тях, заобиколих къщата и се качих по противопожарната стълба до прозорците на ателието му. Знам, че не е хубаво да се шпионира, но исках да задоволя любопитството си — ако Шон бе нарисувал нова картина, исках първа да я видя.
Едва доловима усмивка озари лицето на Гаспар, като си представи акробатичното изпълнение на младата жена. Живописта на Лоренц наистина притежаваше изключително силно обаяние.
— Като стигнах на върха на стълбата, залепих нос на прозореца. Макар че всички лампи в студиото бяха угасени, Шон стоеше пред едно платно.
— На тъмно ли рисуваше?
— Знам, че изглежда налудничаво, но имах чувството, че платното излъчва собствена светлина. Ярка, сияйна светлина, която осветяваше лицето му.
— Какво представляваше картината?
— Зърнах я само за миг. Стълбата изскърца и Шон се обърна. Изплаших се и слязох по най-бързия начин. Върнах се у дома и ме досрамя от страхливостта ми.
Гаспар погледна тази странна млада жена — провокативна, интелигентна, проницателна и последователка на авангардизма. Положително се харесваше на повечето мъже. Лоренц със сигурност е бил един от тях. Внезапно в ума му изникна един въпрос, чийто отговор му се струваше съвсем очевиден:
— Шон Лоренц молил ли ви е да му позирате?
Очите на Полин заблестяха, когато отговори:
— Дори направи нещо по-добро.
След това разкопча блузата си и татуировката й се показа — не цялата, но в пълното си великолепие. Кожата на младата жена се бе превърнала в човешко платно, покрито с ярки цветове: плетеница от многоцветни флорални мотиви, която се виеше от врата вероятно до началото на бедрото й.
— Често се казва, че картините на Лоренц са живи, но това не е вярно. Единствената жива творба на Шон Лоренц съм аз.
4. Двама непознати в къщата
Аз съм оптимист без никаква причина.
Франсис Бейкън
1
Вече беше мръкнало, когато Маделин отвори вратата на къщата. Беше направила всичко възможно да избегне сблъсъка с Гаспар Кутанс, който неминуемо щеше да се случи. Дори тайно се бе надявала, че драматургът в крайна сметка се е отказал от правото си да живее в студиото, но като закачаше коженото си яке на портмантото, видя едрата му фигура в кухнята.
Докато прекосяваше хола, за да отиде при него, тя се поспря да разгледа десетината снимки в американски рамки от светло дърво, закачени по стените. Сега, когато знаеше, че малкият Джулиан е мъртъв, снимките, които я бяха трогнали, когато ги видя за първи път, й се сториха мрачни и изпълнени с печал. Заради това тази вечер къщата й изглеждаше по-студена, потискаща и пропита с тъга. Усещайки, че предишното очарование е изчезнало, тя взе радикално решение.
Когато влезе в кухнята, Кутанс я поздрави с нещо подобно на ръмжене. С овехтелите си дънки, карирана риза, двуседмична брада и износени кубинки „Тимбърленд“, той й заприлича на горски отшелник, което не подхождаше на статута му на драматург. Застанал до барплота, Гаспар съсредоточено режеше лук с бързи и отмерени движения, докато слушаше камерна музика на стар транзистор. Пред него, в съседство с голяма торба от амбалажна хартия, бяха поставени няколко продукта, които очевидно бе купил следобеда: зехтин, миди „Сен Жак“, кубчета пилешки бульон, трюфели.
— Какво приготвяте?
— Критараки с трюфели. Това са дребни гръцки макаронени изделия, които се готвят като ризотото. Ще вечеряте ли с мен?
— Не, благодаря.
— Обзалагам се, че сте вегетарианка. Ядете киноа, водорасли, покълнали семена и всички…
— Нищо подобно — прекъсна го тя рязко. — По повод на къщата исках да ви предупредя, че ви я оставям. Ще отседна другаде. Собственикът ми предложи да ме компенсира и ще приема предложението му.