Той я погледна изненадано.
— Мъдро решение.
— Обаче ще ви помоля да ми дадете два дни, за да уредя нещата. Междувременно ще спя на горния етаж. Ще делим кухнята, а останалата част от къщата е на ваше разположение.
— Това ме устройва — съгласи се Гаспар и с помощта на ножа изсипа в един тиган лука, който току-що беше нарязал. — Какво ви накара да промените решението си?
Тя се поколеба за миг, после му каза истината:
— Нямам смелостта да прекарам четири седмици на място, обитавано все още от призрака на мъртво дете.
— За малкия Джулиан ли говорите?
Маделин кимна утвърдително. През следващия четвърт час двамата оживено разговаряха, като всеки от тях разказа какво е научил за живота и обаятелното изкуство на Шон Лоренц, както и за последните му изчезнали картини.
След като отказа чаша вино, Маделин отвори хладилника, за да вземе тоалетната си чантичка, която беше оставила там преди няколко часа. После се престори, че е много уморена, и отиде да си легне.
2
Дървеното стълбище, което водеше до бърлогата на Лоренц, стигаше право в ателието и неговата остъклена веранда. От най- красивото помещение на къщата се влизаше в скромна по размери, но уютна спалня с прилежаща към нея баня. Маделин нареди някои свои вещи, намери чисти чаршафи в един шкаф и оправи леглото си. После си изми ръцете и седна на малкото дървено бюро до прозореца. Първо съблече пуловера и блузата си. След това извади от тоалетната чантичка едно шишенце и спринцовка. Постави иглата на спринцовката, свали капачката, изтегли лекарството и после натисна леко буталото, за да излезе въздухът. С напоен със спирт памучен тампон почисти мястото на корема си, където смяташе да постави инжекцията. Въпреки че парното работеше, цялото й тяло трепереше. Боляха я костите и кожата й бе настръхнала. Тя пое дълбоко въздух, щипна между пръстите си част от кожата и заби иглата в подкожната мазнина, като внимаваше да не е твърде близо до мускулите, нито до ребрата. Помъчи се да не трепери, докато инжектираше медикамента. Това си беше истинско мъчение, защото той пареше ужасно. По дяволите! По време на службата си в полицията беше попадала в изключително опасни ситуации: опрян в слепоочието й пистолет, профучали на косъм от тила й куршуми, стълкновения с най-долната измет на Манчестър. Макар че във всеки от тези случаи бе успявала да надмогне страха си, сега се разтреперваше от една нищо и никаква игла!
Маделин затвори очи. Ново поемане на дъх. Натискане докрай на буталото. Изваждане на иглата. Памук за спиране на кървенето.
Легна на леглото, като продължаваше да трепери. Също като сутринта на гарата, имаше чувството, че ще умре. Гадеше й се, стомахът й се гърчеше от спазми, не й достигаше въздух и главата й се пръскаше от болка. Тъй като зъбите й тракаха от студ, придърпа одеялото върху себе си. Зад спуснатите си клепачи видя отново снимките на малкия Джулиан, карминеночервените цветове, града в пламъци. След това, в обратен ред, видя по-ведрата картина на майчинството. Постепенно се почувства по-добре. Тялото й се отпусна. Тъй като сънят не идваше, стана и наплиска лицето си със студена вода. Дори почувства глад. Съблазнителният аромат на ризотото с трюфели стигаше чак до ателието.
Като преглътна гордостта си, Маделин слезе по стълбите, за да се присъедини към Гаспар в кухнята.
— Господин Кутанс, поканата ви за вечеря още ли е валидна? Сега ще видите дали приличам на човек, който яде киноа.
3
Противно на очакванията й, вечерята се оказа приятна, дори весела. Преди две години Маделин бе гледала на „Бродуей“ постановката на пиесата на Гаспар „Призрачният град“, играна два месеца в театър „Баримор“, с Джеф Даниълс и Рейчъл Вайс в главните роли. Пиесата бе оставила у нея противоречиви впечатления: бяха й харесали блестящите диалози, но я беше смутило циничното виждане на автора за обществото.
За щастие, Кутанс не се оказа онзи саркастичен присмехулник, който си бе представяла, съдейки по пиесата му. В действителност той беше доста голям особняк — своеобразен джентълмен мизантроп и песимист, но който по време на вечеря можеше да бъде чудесен събеседник. Съвсем естествено по-голямата част от разговора им се съсредоточи върху Шон Лоренц. Двамата споделиха своето въодушевление от неговата живопис, както и информацията и любопитните подробности, които бяха научили този следобед. Те изядоха с апетит цялото ризото и завършиха вечерята с бутилка „Сен Жюлиен“.
След като се нахраниха, разговорът им продължи в хола. Гаспар избра от фонотеката една стара плоча на Оскар Питърсън, запали огън в камината и отвори бутилка двайсетгодишен бърбън „Папи ван Уинкъл“, който намери в къщата. Маделин си събу ботушите, протегна краката си на дивана, наметна се с едно карирано одеяло и извади от джоба си ръчно свита цигара, която не съдържаше само тютюн. От тревата и уискито напрежението се стопи напълно и атмосферата стана още по-непринудена, докато разговорът придоби по-личен характер.