Е, беше рано да се каже, защото все още не беше бременна.
Обаче преди четири месеца, докато беше на почивка в Испания, тя най-сетне бе направила решителната крачка и бе посетила клиниката за лечение на безплодие в Мадрид. Скоро щеше да стане на четирийсет години, а на хоризонта не се очертаваше никаква сериозна връзка. Не че животът й бе чак толкова лош, но тялото й старееше и това бе неоспорим факт. А най-главното бе, че вече нямаше сили да обича.
Ако искаше да има дете, трябваше да се възползва от последния си шанс. Така че бе попълнила документите, беше се срещнала с лекар, бе направила необходимите тестове, за да се подложи на оплождане ин витро. По-просто казано, щяха да вземат от зрелите й яйцеклетки и да ги оплодят със сперматозоиди на анонимен донор. Е, не точно такива бяха мечтите й, но въпреки това Маделин се бе заела с начинанието с цялата сила и ентусиазъм, които притежаваше. За да стане майка, трябваше да понася ежедневни мъки. Първо, неприятното хормонално лечение — всяка вечер да инжектира в корема си доза фоликулостимулиращи хормони. След това през ден да се подлага на кръвен тест, последван от ултразвук, за да се провери нарастването на броя и размера на фоликулите й. После трябваше да съобщи резултатите по телефона на персонала в испанската клиника.
Това лечение буквално й вземаше здравето. Коремът й се подуваше, изпитваше напрежение и болки в гърдите, краката й сякаш тежаха цял тон, а главоболието и раздразнението бяха почти постоянен неин спътник.
Стаята тънеше в мрак. Докато лекарят движеше напред-назад накрайника на ехографа върху долната част на корема й, Маделин лежеше със затворени очи. Тя се убеждаваше, че е взела правилното решение — да си има дете, което да стане стимул за живот. Твърде дълго в професията си бе разследвала мъртви хора, а те повличаха човек в тяхното царство на сенките. След това бе пожертвала всичко заради любовта на един мъж. Но мъжката любов бе изменчива, крехка и капризна. За да си вдъхне кураж, Маделин си спомни прощалните думи на човека, който някога бе означавал нещо за нея — Дани Дойл, първата й училищна любов, който, ставайки един от босовете на криминалния свят в Манчестър, бе поел по противоположен на нейния жизнен път. Дани Дойл, с когото бе воювала, щом бе започнала работа в полицията, но който никога не бе преставал, макар и от разстояние, да бди над нея.
Знам, че си изпълнена със страх. Знам, че нощите ти са неспокойни, населени с призраци, трупове и демони. Познавам твоята решителност, но и мрачната ти склонност към самоунищожение. Тя вече съществуваше, когато се срещнахме в гимназията, а с течение на времето се засили. Пропускаш живота си, Моди. Трябва да излезеш от тази спирала, преди да се сгромолясаш в бездната, от която няма излизане. Не искам да живееш така. Не искам да поемеш по пътя, който стана гибелен за мен, пътя, който води към мрака, насилието, страданието и смъртта.
В живота няма връщане назад. Изгубените възможности не се повтарят. Животът не прави подаръци. Животът е мачкащ валяк, тиранин, който управлява царството си, всявайки страх със своя железен юмрук — времето. Времето винаги побеждава. Времето е най-големият злодей в историята. Злодей, който нито един полицай няма да успее да прати зад решетките.
3
Гаспар стана от дивана. Един мобилен телефон, вероятно забравен от Маделин, вибрираше на кухненския плот. Понеже категорично отказваше да притежава такова устройство, той го изгледа за миг с недоверие, но все пак реши да се обади. Беше Маделин. Гаспар понечи да й отговори, но по невнимание прекъсна разговора, докосвайки екрана на грешно място.
Като изпсува ядосано, той напъха апарата в джоба си и въздъхна облекчено. Главоболието му бе намаляло, но все още се чувстваше замаян. Нямаше смисъл да го усуква — имаше нужда от кафе! И го не само от една чаша!
Кутанс взе една от бутилките с маркови вина, които беше купил предишния ден, и излезе от къщата, за да се срещне с любимата си съседка.
Този път Полин Дьолатур отвори още след първото позвъняване. Сякаш беше пролет, тя отново беше леко облечена: къси дънкови панталони с изнищени крачоли и потник под разкопчаната военна риза в цвят каки.
— „Пино ноар“ за двойно еспресо? — предложи той, като размаха бутилката.
Тя се усмихна и го покани с жест да влезе.
4
След медицинските прегледи Маделин отиде в уютния италиански ресторант „Каравела“ на улица „Фобур Сент Оноре“, който познаваше от посещението си с Бернар Бенедик. Тъй като кръвният тест се правеше на гладно, тя не беше яла нищо от вечерта и вече й се виеше свят. Маделин си поръча кафе с мляко и бишкоти и се канеше да се обади в клиниката за лечение на безплодие, когато осъзна, че е забравила телефона си на улица „Шерш Миди“.