— Момичето от „Майсторите“ — спомни си Маделин.
— Истинското й име е Беатрис Муньос. Тя била дъщеря на чилийски имигранти, работещи в заводите в Северен Бронкс. Странна девойка — необщителна, дива, почти аутистка, с фигура на кечист. Без съмнение Беатрис била влюбена в Шон и била готова да се хвърли от прозорец, ако той поискал.
— Мислите ли, че е злоупотребил с нея?
— Честно казано, не знам. Шон беше гений, тоест голям досадник, човек, с когото трудно се живее, но в никакъв случай мръсник. Той беше импулсивен, сприхав, мегаломан, но никога не съм го виждал да презира по-слабите. Мисля, че години наред Шон не е отхвърлял Беатрис само за да не я нарани.
— Но Пенелопе е разрушила всичко.
— Със сигурност. Муньос трябва да е била отчаяна, когато е научила за плановете му да замине за Франция, но въпреки това му е помогнала да събере пари, като са обирали хранителни магазини.
Полицаят в Маделин взе връх.
— Това ли наричате „дребни кражби“? За мен това са въоръжени грабежи.
— Чакайте! Единствените им оръжия са били водни пистолети и гумени маски на Марио и Луиджи!
Маделин обаче държеше на своето:
— Дали оръжията са истински, или не, грабежът си остава грабеж и от опит знам, че рядко свършва добре.
— В случая е малко да се каже, че не е свършило добре — каза Бенедик. — Една вечер в Чайнатаун един бакалин отказал да им даде парите. Той извадил пушка изпод тезгяха и открил огън. Шон успял да избяга с парите, но Беатрис била улучена в гърба и се строполила в магазина.
Маделин се облегна назад на стола си. Бенедик продължи невъзмутимо:
— Когато арестували чилийката, в полицията вече имали дебело като ръката ми досие за нея.
— С видеозаписи на предишните грабежи — предположи бившата следователка.
— Да. Това бил четвъртият магазин, който обирали през този месец. Техните маски на мустакати водопроводчици се виждали ма всички записи. Всъщност точно те ги издали, вместо да скрият самоличността им. За неин лош късмет Беатрис Муньос вече била арестувана многократно заради рисуването на графити. Тя имала богато криминално досие. За полицаите и прокурора това бил истински джакпот и те с радост се възползвали от този факт. Такава е американската съдебна система — силна към слабите, слаба към силните.
— По време на разпитите Беатрис не е ли издала Шон?
— Никога. Клетницата била осъдена на осем години затвор и носле излежала още четири за опит за бягство и системно насилие над други затворнички.
— Лоренц не се ли е предал?
Бенедик се засмя нервно.
— Още на другия ден след арестуването на Беатрис той се качил на самолета, за да дойде при Пенелопе в Париж. Становището на Шон беше просто — той не се чувстваше задължен на Беатрис, защото никога не бе искал нещо от нея. Тя го беше покрила по собствен избор.
— Значи е прекъснал всички връзки с детските си приятели?
— Напълно.
— И вие смятате, че затова никога не е искал да се върне в Ню Йорк?
— Това изглежда очевидно, нали? Той инстинктивно чувстваше, че този град представлява опасност за него. И се оказа прав. Когато излезе от затвора през 2004 г., Беатрис Муньос беше съсипана — физически и психически. Тя поработваше на разни места и се опита пак да рисува, но нямаше връзки, нямаше галерист, нямаше популярност. В интерес на истината, без да казвам на Шон, купих някои от нейните картини чрез един социален център в Харлем. Ако искате, ще ви ги покажа. След затвора нейните творби не притежаваха никаква виталност, бяха направо плашещи.
— Тя знаеше ли какво е станало с Шон?
Бенедик сви рамене.
— Как да не е знаела? Днес е достатъчно да напишеш името на някого в интернет и откриваш голяма част от неговия живот. Беатрис познаваше „лъскавия образ“ на Лоренц — успешният художник милионер, женен за манекенка и баща на очарователно момченце. И този образ буквално я подлуди.
— И какво се случи?
— През 2013 г. от Музея за модерно изкуство се свързаха с Шон. Искаха следващата година да направят първата голяма ретроспективна изложба на творбите му, създадени в Америка. Въпреки че на него не му се искаше да се връща в Ню Йорк, на този музей не можеше да откаже. През декември 2014 г. той отлетя за Ню Йорк със съпругата и сина си, за да открие изложбата си и да даде няколко интервюта. Беше планирал да остане само една седмица, но там се случи трагедията.