5
Полин Дьолатур беше истински спектакъл, докато се мъчеше да придаде чувственост на всяко свое движение — начинът, по който прибираше някое непослушно кичурче зад ухото си, по който кръстосваше краката си, по който облизваше с върха на езика капка кафе в ъгълчето на устата си. Обаче нищо в държанието й не беше прекалено провокативно, нито опит за съблазняване. С отлично чувство за мярка, тя притежаваше лъчезарното умение да събуди желание, което по-скоро приличаше на празнуване на живота и ликуващата й младост. Гаспар охотно отвръщаше на шегите ѝ, но след две чаши кафе той насочи разговора към единственото нещо, което наистина го интересуваше — Шон Лоренц. Беше му още по-трудно да сдържи любопитството си, след като Полин сподели, че е била наета за детегледачка от семейство Лоренц по време на престоя им в Ню Йорк през зимата на 2014 г.
— Преживях лично трагедията и макар че минаха две години, все още имам кошмари — каза тя. — В онзи период се грижех за Джулиан почти през целия ден. Шон бе зает от сутрин до вечер с ретроспективната си изложба в Музея на модерното изкуство. А пък Пенелопе си живееше безгрижно — пазаруване, маникюр, сауна.
— Къде бяха отседнали?
— В един апартамент на „Бридж Клъб“ — шикозен хотел в Трайбека.
Полин отвори кухненския прозорец, седна на перваза му и питали цигара.
— В деня, в който всичко това се случи, Пенелопе планираше да пазарува в „Дийн енд Делука“, после да обядва в ресторант „Ей Би Си Китчън“, близо до Юниън Скуеър. Трябваше да вземе сина си, за да му купи дрехи, но в последния момент ме попита дали мога да гледам Джулиан.
Младата жена си дръпна от цигарата. За секунди нейната жизнерадост бе заменена от нервност, която не се опита да прикрие.
— Беше почивният ми ден. Тъй като вече имах планове, аз й отказах. Тя ми отговори, че няма проблем и ще излезе с Джулиан. Но истината е, че изобщо не е ходила в Гринидж Вилидж, нито на Юниън Скуеър. Отишла е да се срещне със своя любовник в другия край на града, в един хотел на Амстердам Авеню, в северната част на Горен Уест Сайд.
— Кой беше любовникът й?
— Филип Карея, предприемач от Ница, който въртеше бизнес между Лазурния бряг и Маями. Един грубиян, бил е първото гадже на Пенелопе в гимназията.
— Какво е правел той в Ню Йорк?
— Пенелопе го е убедила да я последва. По онова време тя се чувстваше изоставена от Шон.
— Лоренц знаеше ли, че тя му изневерява?
Полин отвърна с въздишка:
— Честно казано, нямам представа. Двойката им беше малко като от „Песен за старите любовници“, нали разбирате. Връзката им беше от тези, които се нуждаят от конфликти и нараняване, за да се развиват. Никога не разбрах какво точно ги свързваше. Кой командваше вкъщи, кой над кого доминираше, кой на кого беше подвластен.
— Раждането на детето не внесе ли някакво умиротворение?
Тя вдигна рамене.
— Детето рядко сплотява семейните двойки.
— А Шон изневеряваше ли на жена си?
— Не знам.
Гаспар уточни въпроса си:
— Шон изневеряваше ли на жена си с вас?
Полин не му остана длъжна:
— Мъжът, който чука детегледачката на сина си? Това не е ли лош порно сценарий?
Той не отвърна нищо. След малко, противно на очакванията му, тя реши да бъде откровена:
— Да си призная, не че не опитах, но не се получи.
Гаспар се изправи и с позволение на домакинята си наля чаша кафе.
— И така, какво се случи в Ню Йорк в онзи фатален ден?
— Надвечер, тъй като Пенелопе още не се беше прибрала, нито се беше обаждала, Шон започна да се притеснява, но не уведоми веднага полицията. Не можеше да се свърже със съпругата си по обяснима причина — тя си бе забравила мобилния телефон в хотела. Обаче колкото повече напредваше времето, толкова повече нарастваше тревогата му. В 11 часа той реши да се обърне към службата за охрана на хотела, откъдето се обадиха директно в полицейското управление на Ню Йорк. Там незабавно се заеха сериозно със случая заради изчезването на детето и известността на Шон. Цяла нощ изпращаха съобщения до различните патрули и започнаха да гледат записите от камерите за наблюдение около местата, където трябваше да е ходила Пенелопе. Не откриха нищо, разбира се.
Полин угаси цигарата си в чинийката на чашата си за кафе. Лицето й бе мъртвешки бледо.
— В 7 часа сутринта един куриер донесе в хотела картонена кутия, в която имаше детско кутре и писмо за искане на откуп, изцапано с кръв. Това беше чудовищно. Тогава се намеси ФБР. Те разшириха периметъра на търсене, обявиха тревога за отвличане, включиха в действие всичките си криминолози. Накрая откриха, че една камера за наблюдение на Амстердам Авеню все пак бе заснела отвличането на Пенелопе и сина й.