— Мога ли да задържа този бележник?
След кратко колебание Бенедик кимна утвърдително.
— Наистина ли смятате, че последните три картини съществуват?
— Сигурен съм в това — отвърна галеристът, като я погледна настойчиво. — Точно както съм сигурен, че вие ще ги намерите.
Маделин предпочете да бъде предпазлива.
— За целта трябва да ми кажете къде да се поровя. Кои са хората, с които бих могла да поговоря?
Бенедик помълча замислено.
— Отбийте се при Диана Рафаел. Тя е опитен психиатър и е много симпатична. Една от малкото личности, които Шон уважаваше. Диана се запозна с него няколко месеца след пристигането му във Франция, по времето, когато той рисуваше във Временния приют. По онова време Диана ръководеше малко мобилно звено за оказване на помощ на наркомани. Тя се интересуваше от новите форми на изкуство и беше един от първите му ценители — купи две негови картини. Шон я смяташе за нещо като свой ангел хранител.
Маделин си отбеляза наум тази информация, спомняйки си, че предната вечер Гаспар бе споменал това име пред нея.
— Кой друг?
— Може би Жан-Мишел Файол, търговец на бои. Той има малък магазин на крайбрежната улица. Шон често се консултираше с него, когато рисуваше.
— Пенелопе Лоренц все още ли живее в Париж?
Бенедик кимна, без да бърза да отговори.
— Можете ли да ми дадете адреса й?
Галеристът извади химикалка от джоба си и откъсна един лист от бележника.
— Ще ви напиша координатите й, но няма да измъкнете нищо от нея. Срещата с Пенелопе беше най-големият късмет и най-голямото нещастие за Шон. Искрата, която разкри неговия гений, за да запали по-късно пожара, който опустоши живота му.
Той й подаде сгънатото листче, после се загледа отнесено някъде встрани и зададе сякаш на себе си въпроса:
— Какво по-тъжно от това да видиш как сродната ти душа се превръща в твоето проклятие?
6. Съвкупност от разрушения
[Преди] една картина бе съвкупност от допълнения.
При мен картината е съвкупност от разрушения.
Пабло Пикасо
1
Булевард „Сен Жермен“ се простираше пред нея, огрян от бледите слънчеви лъчи. Кестени с оголени клони, сгради от дялан камък, култови старинни кафенета, бутикови магазини.
Маделин задмина една електрическа кола и включи мигача, за да завие по улица „Сен Гийом“. След около двайсет метра тя паркира скутера си между един очукан „Смарт“ и лъскав джип. Адресът, който й беше дал Бернар Бенедик, беше на една от красивите сгради на улицата, с наскоро боядисана фасада с релефни орнаменти. Тя позвъни на домофона, поставен на касата на внушителната двукрила порта от лакирано дърво.
— Да? — изхриптя един глас.
— Госпожа Лоренц?
Не последва никакъв отговор, но Маделин не се отказа.
— Добър ден, госпожо, аз съм от полицията, разследвам изчезването на последните картини на бившия ви съпруг. Отделете ми няколко минути да…
— Върви на майната си, скапана журналистка!
Маделин отстъпи крачка назад, изненадана от вулгарната обида. Беше безполезно да настоява. Щом Пенелопе Лоренц беше настроена толкова негативно, нямаше да постигне нищо.
Хрумна й друга идея, така че отново яхна скутера си и се понесе по Рю дьо лЮниверсите, Рю дю Бак, булевард „Распай“, стигайки до Монпарнас. На улица „Одеса“ тя откри търсеното от нея интернет кафене, сгушено между един павилион за палачинки и секс магазин. Като отвори вратата, се закле, че няма да излезе оттам, докато не постигне целта си.
2
Гаспар пристигна в ресторанта по-рано от уговорения час. Разположен до една рибна сергия, „Гран Кафе“ бе квартална бирария със старомоден, но уютен декор: дървена ламперия, дървени столове с извити облегалки, малки маси за бистро, голямо огледало, настлан с шахматно разположени плочки под. Средиземноморският облик се допълваше от изкуствената лоза, която се виеше по тавана като в градинска беседка.
В дванайсет и половина залата беше три четвърти празна, но започваше да се пълни. Гаспар поиска маса за двама и без да сяда, сложи на нея телефона, който издуваше джоба му, преди да закачи якето си на облегалката на стола. След това отиде до бара, поръча чаша вино „Кинси“ и попита дали може да се обади по телефона. Сервитьорът го погледна учудено, дори с подозрение, и посочи към оставения на масата апарат.