„С теб самия, тъпако.“
— Страх ме е, тате — казвам отново.
— Не се безпокой, момчето ми. Няма да бъдем разделени задълго, обещавам.
Дори и тогава не повярвах на това обещание. И бъдещето потвърди моята правота.
Заплаквам и сега, като един голям ревльо, също толкова неутешимо като в детството ми.
Залитам. Иска ми се да поседна, но някогашните обществени пейки вече ги няма. Такова е днешното време — вече не се толерира умората и не се предлага подслон на ранените. Затварям очи с чувството, че никога повече няма да ги отворя. За миг ми се струва, че ще загубя съзнание, но запазвам равновесие и стоя неподвижно под проливния дъжд. Времето спира.
Колко дълго стоя така, преди да отворя очи? Пет, десет минути, половин час? Когато идвам на себе си, вече не вали. Премръзнал съм. Избърсвам очилата си и дори си мисля, че кризата е преминала и дъждовната вода ме е пречистила. Твърдо решен да забравя този епизод, напускам площада, минавам по улица „Жакоб“ и продължавам по улица „Сена“.
Внезапно се стъписвам. Във витрината на една художествена галерия зървам отражението си и се заковавам на място. Изведнъж осъзнавам, че не мога да продължавам да живея така. И не само защото не съм се запътил за никъде, а защото единственото място, където искам да отида, е „където и да е, далеч от тоя свят“.
Моето жалко, изнурено отражение във витрината. Непоносимо! Чувствам се разтърсен, обзет от желанието всичко това да спре. Още сега.
Стискам юмруци и избухвам. Засипвам витрината с яростни удари — десен прав, кроше, ъперкът. Изпускам парата. Изплашените минувачи извръщат глави настрана. Десен прав, кроше, ъперкът. Парчета стъкло. Юмруците ми се покриват с кръв. На душата ми е леко, тялото ми е възродено. Удрям безспирно, докато не загубвам равновесие и се срутвам на тротоара.
Над мен се навежда лице, обрамчено от руси коси.
Маделин
8. Лъжата и истината
Изкуството е лъжа, която ни кара да разберем истината.
Пабло Пикасо
1
— Дължите ми обяснение!
— Не ви дължа нищо.
Навън се беше стъмнило. Маделин и Гаспар чакаха пред болница „Жорж Помпиду“ таксито, което бяха поръчали. Две тъмни, нервни фигури на фона на приличната на стъклен кораб сграда край кея на Сена. Гаспар бе намръщен и главата му тежеше. Едната му ръка бе бинтована, а другата — шинирана.
— Напомням ви, че благодарение на мен собственикът на галерията не подаде жалба срещу вас! — каза раздразнено младата жена.
— По-скоро благодарение на огромната сума, за която му написах чек — възрази той.
— Какво, по дяволите, ви накара да се нахвърлите така на онази витрина, която нищо не ви е направила?
Шегата не развесели Гаспар.
Таксито — бял мерцедес, включи мигача и спря пред тях. Виждайки, че един от пътниците е ранен, шофьорът слезе да отвори вратата.
Колата потегли, мина по крайбрежната улица „Грьонел“ и после по улица „Конвансион“ прекоси 15-и арондисман. Докато чакаха на един червен светофар, Гаспар стана по-словоохотлив. Долепил нос до стъклото на прозореца, той направи странно признание:
— Знаете ли, аз съм роден през три пресечки оттук. В родилния дом „Сент Фелисите“ през 1974 г.
Маделин не скри изненадата си:
— Бях сигурна, че сте американец.
— Майка ми беше американка — отвърна той, когато мерцедесът потегли отново. — След като завършила Йейлския университет, тя започнала работа в Париж, в голямата нюйоркска адвокатска кантора „Колман и Уекслър“, която току-що била открила клон тук.
— А баща ви?
— Казваше се Жак Кутанс и беше родом от Калвадос. След като завършил строителен техникум, той дошъл в Париж да работи като технически ръководител в една държавна строителна компания.
— Странна двойка.
— Това е меко казано. Баща ми и майка ми нямаха нищо общо. Да си призная, дори ми е трудно да си представя как изобщо съм бил заченат. Майка ми вероятно е изпитала някаква тръпка да се слее с човек от народа. Накратко, връзката им била мимолетна — само няколко дни през лятото на 1973 г.
— Майка ви ли ви отгледа?
— Още след раждането ми тя се е опитала да няма нищо общо с баща ми, дори е стигнала дотам да му предложи пари, за да не ме признае, но той не се съгласил. По-късно тя измисляше всякакви хитрости и лъжи, за да сведе до минимум правото му да мс посещава. В резултат на това го виждах само два часа седмично, в събота следобед.