— Когато се хвърли в прегръдките на баща си, разбрах откъде идва това чувство. Момченцето се оказа син на един мъж, когото бях обичала преди няколко години. Мъж, който ме изостави, за да се върне при съпругата си и двамата да имат още едно дете.
— Гадняр, а?
— Точно обратното, добър човек е и това е най-обезкуражаващото. Беше сериозна връзка, в която искрено бях повярвала. Казваше се Джонатан Ламперьор. Може би сте чували името му. Той е един от най-известните френски готвачи в света.
Кутанс промърмори нещо неразбираемо.
— Не знам защо ме напусна. Не знам какво не е наред с мен. Не знам какво не правя както трябва. Накратко, онази сутрин бях разстроена и се сринах психически. Докато се прибера вкъщи, бях стигнала до дъното на отчаянието, но вместо да започна да удрям с юмруци по прозореца, прерязах вените си в банята. Виждате ли, в сравнение с мен вие сте направо дилетант!
— Вашата приятелка ли ви намери?
Тя кимна утвърдително, като си дръпна за последен път от цигарата.
— Имах среща с нея същия ден. Когато не съм отишла и не съм отговорила на обажданията й, я обзело лошо предчувствие и решила да дойде у дома. Ако портиерката нямаше ключ за апартамента ми, мисля, че щях да умра. Наистина съм била на косъм. Лежах една седмица в болница, след това прекарах два месеца в едно от онези приятни заведения, наречени психиатрични клиники, за да проясня мислите си, да възвърна контрола над живота си и да преосмисля приоритетите си. Останалото го знаете.
Гаспар искаше да зададе още един въпрос, но Маделин не му даде възможност:
— Хайде, предложете ми десерт. Забелязах ябълковия им пай: изглежда трепач, както казват тук.
3
Драматургът се върна в шумната, но уютна зала на „Гран Кафе“. Преди да го последва, Маделин хвърли фаса си и го смачка с върха на обувката си. Телефонът й вибрираше в джоба на якето й. Тъй като бе пренебрегнала няколко позвънявания през последните два часа, сега погледна екрана. Беше пристигнал есемес от испанската клиника.
Добър вечер, Маделин,
Резултатът от изследването на фоликулите е чудесен! Време е да дойдете е клиниката! Очакваме ви утре в Мадрид.
Желая ви приятна вечер.
София
Медицинската сестра беше прикачила сканираната рецепта за антибиотик и за хормон, стимулиращ овулацията.
На младата жена й бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае какво означава това.
Тя се присъедини към Гаспар и след кратко колебание сподели с него новината.
— Радвам се за вас.
— Извинете ме, но трябва да си купя самолетен билет — каза Маделин, като извади кредитната си карта и след това на смартфона си отвори уебсайта на „Ер Франс“.
— Разбира се.
Лицето му се изкриви, когато размърда дясната си ръка. Болката не само се бе появила отново, но и бе ужасно силна. Той извади от джоба си болкоуспокояващото лекарство и изпи наведнъж три таблетки. После за успокоение на съвестта погледна на опаковката, за да провери дозировката.
— Какво е това? — извика внезапно, крайно развълнуван.
Маделин вдигна поглед от екрана на телефона си, за да види какво го беше заинтригувало. Беше баркодът върху кутийката на медикамента.
Тогава и нея я осени прозрението.
— Зебрата е QR код!
Тя незабавно излезе от сайта на авиокомпанията и влезе в магазина с приложения на телефона си, за да изтегли безплатна програма за четене на кодове.
— Какво точно е QR код? — попита Гаспар, който бе напълно незапознат с новите технологии.
— Както може би се досещате, това е изображение, съставено от черни и бели квадратчета, което след сканиране отвежда до текстово съобщение, уеб страница или географски координати.
Кутанс поклати глава. Значи на Лоренц му бе хрумнало да пресъздаде QR код с мозаечните камъчета и да го интегрира в изображението на зебрата. Не беше никак глупаво.
— Знам, че живеете извън света — подкачи го Маделин, — но днес тези кодове се срещат много често. Можете да ги намерите навсякъде: на опаковки на продукти, в музеи, на карти или билети за транспорта…
Като приключи свалянето на приложението, тя го отвори и стана от масата, за да се приближи до мозайката. С фотокамерата на телефона си Маделин сканира зебрата. На екрана веднага се появи съобщение: We are all in the gutter but some of us are looking at the stars. „Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.“ Известният цитат от Оскар Уайлд малко ги разочарова. И двамата се бяха надявали на нещо по-конкретно: GPS координати, видеозапис…