На втората черното отстъпваше място на по-успокояващи цветове — оловно бяло със сиво-розови отблясъци, което към средата на платното ставаше все по-наситено и ярко. Играта на светлината сякаш очертаваше проход, тунел, блестяща пътека през гора от бели сенки.
Третата картина беше най-красивата, най-необикновената, най-неочакваната. Напълно голо платно, което създаваше впечатлението, че е течно или окъпано в живак. Смайваща със своята почти монохромна белота картина, която предизвикваше всевъзможни асоциации. Гаспар видя в нея лъчите на голямо зимно слънце, отразяващи се върху снежен пейзаж, който се простираше до безкрай. Съвършено чиста, вечна природа, избавена от тумора на човечеството, в която небето и земята се сливаха.
За Маделин платното беше голяма бяла спирала, зашеметяващо блестящо поле, което те сграбчваше, поглъщаше, проникваше в най-потайните дълбини на човешкото същество.
Те останаха няколко минути неподвижни, вкаменени, като два заека, хипнотизирани от светлината на автомобилни фарове. Идна постоянно променяща се светлина, която оказваше магнетично въздействие и създаваше впечатлението, че накрая ще погълне всичко.
Воят на полицейска сирена, който долетя от улицата, ги изтръгна от унеса.
Изплашен, Гаспар се втурна да натисне ключа на лампата. Той замръзна и погледна предпазливо през прозореца. По улицата профуча патрулка, която зави по булевард „Распай“ и се скри от погледа му.
— Фалшива тревога — каза той, като се обърна към Маделин.
Младата жена не беше помръднала. Тя продължаваше да се взира в третата картина, която бе започнала да блести в мрака. Вече знаеха за какво е използвал Лоренц фосфоресциращите пигменти, за които бе споменал Файол. В тъмното платното бе придобило съвсем други измерения и смисъл. Това, което по-рано изглеждаше като монохромно бяло, се оказа всъщност прецизна калиграфска работа. На тъмния фон се очертаха стотици светещи букви. Младата жена се приближи до картината. Когато се присъедини към нея, Гаспар разбра, че буквите образуват безкрайно повтарящо се послание.
Джулиан е жив. Джулиан е жив. Джулиан е жив. Джулиан е жив.
Джулиан е жив…
Зовът на светлината
Четвъртък, 22 декември
10. Зад светлината
Черното не е цвят.
Жорж Клемансо
1
Аз съм на път. Ще бъда при вас след 10 минути.
Диана Рафаел
Маделин прочете есемеса на психиатърката на Лоренц, когато пристигна пред двете кули на базиликата „Сент Клотилд“. Беше 8:30 часът сутринта. Времето беше по-хладно и сухо от предния ден. Тъй като не бе прибрала скутера си от улица „Сена“, тя бе дошла пеша от улица „Шерш Миди“ — здравословен джогинг за ободряване на организма.
Предната нощ бе заспала чак в 3 часа сутринта и беше станала в 6 часа. Последните часове буквало я бяха изтощили. Първо физически, защото трябваше незабелязано да пренесат картините от училището до къщата, а след това умствено и емоционално. Все още не бе открила отговора на въпроса защо няколко дни преди смъртта си Шон Лоренц е бил убеден, че синът му все още е жив.
Докато си поемаше дъх, подпряла ръце на коленете си, младата жена си мислеше за Гаспар. Откакто бяха открили написаното със светещи букви послание на художника, драматурга не го свърташе на едно място. Пълен профан по отношение на интернет, той бе прекарал част от нощта да преглежда сайтовете на големите американски медии. Онова, което бе открил в тях, го беше смутило — множество статии, публикувани в дните след трагедията, наистина посочваха, че тялото на малкия Джулиан не е било намерено в склада, където е била държана Пенелопе.
Възстановявайки хронологично смъртоносните действия на Беатрис Муньос, следователите бяха стигнали до извода, че чилийката е хвърлила трупа на детето при устието на Нютаун Крийк, в южната част на Куинс. Полицаите бяха намерили покритата с петна от кръв плюшена играчка на детето на единия бряг на реката. Там били изпратени няколко водолаза да претърсят дъното, но достъпът до мястото — едно от най-замърсените в Ню Йорк — бил затруднен, а и в този участък течението било твърде силно и явно било отнесло мъничкото телце.
Въпреки това версията на Пенелопе Лоренц, която упорито твърдеше, че синът й е бил намушкан пред очите й, никога не беше подложена на съмнение. Обективно погледнато, Маделин също нямаше причина да се съмнява в нея. Съдейки по статиите, които бе прочела, всичко водеше до извода, че Муньос е действала сама, без съучастници. Нямаше никакво съмнение, че момчето е мъртво. Бяха намерили негова кръв навсякъде — във вана, използван за отвличането му, в склада в Куинс, на брега на Нютаун Крийк.