— Така мисля. Шон беше много развълнуван от това преживяване. Този преход от тъмнината към светлината остави незаличим отпечатък върху него. Той го интерпретираше като един вид опияняващо преживяване, като прераждане. Оттук и желанието му да върне това чувство чрез своите картини.
— Това изненада ли ви?
Психиатърката сви рамене.
— Работих в болница петнайсет години. Знаете ли, върнати към живота пациенти, които казват, че след комата са преминали през тунел от светлина, е нещо обичайно. Преживяванията на ръба на смъртта са феномен, който е известен още от древността.
— Тези операции отразиха ли се на здравословното състояние на Шон?
— Разбира се: проблеми с паметта, крайна умора, нарушена координация на движенията…
Диана млъкна насред изречението. В очите й проблесна дяволитост и разбиране.
— Не сте ми казали всичко, нали?
Маделин не помръдна, чакайки я да продължи.
— За да настоявате толкова много да ме видите, значи сте открили и нещо друго… Може би друга картина?
Младата жена извади телефона си и показа на психиатърката направената в тъмнината снимка на последното платно с посланието, написано с фосфоресциращи букви: „Джулиан е жив.“
— Значи това било.
— Не изглеждате изненадана.
Диана се облакъти ни бюрото си и преплете пръсти, сякаш се канеше да се моли.
— Знаете ли защо Шон бе толкова развълнуван от двете си състояния близко до смъртта? Първо, защото в прословутия тунел от светлина бе видял всички починали хора, играли важна роля в живота му: майка си, приятелите си от Харлем, които през 90-те години на миналия век са умрели от свръхдоза или в престрелки между бандите. Бе видял дори Беатрис Муньос.
— Класическо преживяване преди смъртта — отбеляза Маделин. — Виждаш целия си живот и всички починали хора, които са били важни за теб.
— Човек би казал, че говорите от личен опит.
— Да се върнем на Лоренц, ако нямате нищо против. Аз не съм наш пациент.
Психиатърката не настоя.
— Обаче има един човек, когото Шон не е видял в тунела — каза тя.
Маделин най-накрая разбра и кръвта замръзна във вените й.
— Своя син.
Диана кимна утвърдително.
— Всъщност всичко тръгна оттам. Шон започна да развива налудничавата теория, че щом не е срещнал Джулиан, значи той още е жив.
— Вие не вярвате ли в това?
— Вярвам в рационалното обяснение на този феномен — кислородният глад на мозъка, който води до нарушения на зрителната кора, действието на медикаментите, които променят съзнанието. В случая на Шон последното беше очевидно. За да овладеят сепсиса, му инжектираха големи дози допамин — вещество, което предизвиква халюцинации.
— Не се ли опитахте да го вразумите?
Диана разпери безпомощно ръце.
— Безсмислено е да се опитваш да убедиш някого, който не иска да чуе гласа на разума. Шон имаше нужда да вярва, че синът му все още е жив. Човек е безсилен пред някого, който не желае да го слуша.
— И какво бе неговото заключение?
— Мисля, че се канеше да възобнови разследването за отвличането на Джулиан, но смъртта му попречи.
— Според вас има ли вероятност детето да е оцеляло?
— Не, за съжаление, Джулиан е мъртъв. Не изпитвам симпатия към Пенелопе, но няма причина тя да не казва истината. Всичко останало са само халюцинации на Шон, който беше мой приятел, но беше смазан от скръб и с помрачено от медикаментите съзнание.
4
Качването на пасажерите за полет 118 на „Ер Франс“ за Мадрид ще започне от изход 14. Молим семействата с малки деца и пътниците с места от 20-о до 34-то да минат първи.
Маделин провери кой номер е нейното място на бордната карта, която току-що беше разпечатала на един ПОС терминал на „Ер Франс“. До Коледа оставаха два дни. Имаше десетки закъснели полети и терминал Е на летище „Шарл дьо Гол“ беше претъпкан.
— Благодаря ви, че ме придружихте, Гаспар. Знам, че не харесвате летищата.
Той пусна край ушите си хапливата й забележка.
— Значи заминавате ей така?
Тя го погледна с недоумение, не разбирайки накъде клони.
— Какво друго искате да направя?
— Смятате ли, че сте свършили работата си само защото сте намерили картините?
— Да.
— А по-нататъшното разследване?
— Какво разследване?
— За смъртта на Джулиан.
Тя поклати глава.
— Ние не сме полицаи, Кутанс, нито вие, нито аз. А и разследването отдавна е приключило.
Маделин се опита да стигне до зоната за качване, но той й препречи пътя.