— Достатъчно, хайде!
Връщам се при него и го дръпвам заръката, за да го накарам да стане. Веднага щом го докосвам, той избухва в сълзи. Винаги един и същи цирк, едни и същи капризи.
— Престани!
Това дете ме подлудява! Всички му се възхищават и сякаш никой не забелязва какво ми е на мен. Джулиан понякога е бавен и замечтан, друг път — агресивен и хленчещ. Изключителен егоист! Никога не е благодарен, каквото и да правя за него.
Тъкмо се каня да го заплаша, че ще му взема любимото куче, когато един бял ван се качва с предните колела на тротоара и спира точно зад нас. Шофьорът му изскача от кабината и след това всичко се случва толкова бързо, че нямам нито време, нито самообладание да окажа каквато и да е съпротива. Някаква сенчеста фигура се нахвърля върху мен и ми нанася удари с юмрук в лицето, корема и гърдите, преди да ме наблъска в задната част на вана. Свита на две, не мога да дишам и ме пронизва такава силна болка, че дори не мога да изкрещя. Когато вдигам глава, върху мен се стоварва с пълна сила телцето на моя син, който също е хвърлен във вана. Тилът му разбива носа ми и шурналата кръв оплисква лицето ми. Очите ми парят и клепачите ми се затварят.
2
Когато идвам в съзнание, около мен цари полумрак и се оказвам заключена в някакъв затвор с ръждясали решетки. Истинска клетка за животни — тясна, мръсна, направо отвратителна. Джулиан е наполовина легнал върху мен, облян в сълзи и кръв. Прегръщам го и разбирам, че кръвта по личицето му е от мен. Опитвам се да го стопля, уверявам го, че всичко ще се оправи, че татко ще дойде да ни спаси. Обсипвам го с целувки. Обзема ме огромно съжаление за враждебността, която често съм проявявала към него. Измъчва ме мисълта, че случващото се с нас вероятно е последица от моя безпътен начин на живот.
Присвивам очи и оглеждам тънещото в сумрак място. Слабата светлина, хвърляна от две висящи от металните греди на тавана лампи, ми позволява да различа, че се намираме в някакъв склад, където се съхранява инвентар на зоологическа градина, цирк или менажерия. Виждам и други клетки, рула с метални мрежи, купчина метални столове, фалшиви скали, изгнили дървени палети, пластмасови храсти.
— Напишках се, мамо — проплаква Джулиан.
— Няма нищо, скъпи.
Коленича до него на твърдия, леденостуден бетонен под. Въздухът е изпълнен с вонята на мухъл и острия и възкисел мирис на страх. Вдигам от земята плюшеното куче и го използвам като марионетка.
— Виж, кученцето иска да го целунеш!
Известно време си играя с него, опитвайки се да създам атмосфера на нежност, която да го предпази от тази лудост. Поглеждам часовника си. Още няма единайсет и половина. Не сме пътували дълго, значи не сме много далече от Манхатън. Може би в Ню Джърси, Бронкс, Куинс… Убедена съм, че нашият похитител не ни е избрал произволно. Беше поел огромен риск да ни нападне в центъра на града. Значи е искал да залови точно нас. Искал е да се добере до семейство Лоренц. Но защо? За откуп?
Вкопчвам се в тази мисъл, защото ме успокоява. Шон ще даде всичко, за да ни измъкне оттук. Е, мен може би не, но сина си със сигурност. Каквато и сума да поискат, той ще я плати. Шон има своя печатница за пари — с три мазвания на четката върху платното ще намери стадо овце, готови да му дадат милионите си. Спекуланти, търговци на ценни книжа, мултимилионери, собственици на хедж фондове, руски олигарси, китайски новобогаташи: всички те искат да имат творба на Лоренц в колекцията си. Картина на Лоренц! Картина на Лоренц! Тя е за предпочитане пред златото, пред хиляди дози кокаин, частен самолет или вила на Бахамите.
— Уличница!
Изкрещявам от изненада и стреснат, Джулиан се разплаква.
До клетката незабелязано се е приближила някаква жена — дебела, изгърбена, куцаща. Предполагам, че се е състарила преждевременно: дълга, права, започнала да се прошарва коса, ястребов нос, кръвясали от ярост очи. Страховитото й силно сбръчкано лице е покрито с татуировки: зигзагообразни линии, кръстове, триъгълници, кръгове, мълнии — като на индианците.
— Коя… сте вие?
— Млъквай, уличнице! Нямаш право да говориш!
— Защо го правите?
— Затваряй си устата! — изкрещява тя, като ме сграбчва за гърлото.