— Добре, не са намерили тялото му — каза той, — но това не означава, че е жив. Признай, че твоята история от преживяването близко до смъртта не звучи достоверно.
Строгото лице продължаваше да го гледа мълчаливо. Гаспар отново му измисли отговор:
„Мислиш ли, че ако ти бе загубил сина си, нямаше да…“
— Аз нямам син — възрази той.
„Помогни ми.“
— Не ми додявай.
Спомни си едно изречение от интервюто на Лоренц с Жак Шансел. В края на срещата журналистът го беше попитал каква е висшата цел на всеки художник. „Да стане безсмъртен“ — бе отговорил Шон без колебание. Това можеше да мине за някаква мегаломанска приумица, ако не беше уточнението, направено след това от Лоренц: „Безсмъртието ти дава възможност да бдиш над любимите си хора колкото е възможно по-дълго.“
От спора с портрета Гаспар получи главозамайване, а след това и халюцинации — за кратко лицето на художника придоби чертите на баща му и повтори молбата си: „Помогни ми.“ Драматургът примигна, за да прогони видението, което избледня и изчезна.
След като се отърва от влиянието на двамата покойници, той се добра до убежището си на горния етаж, съблече се, свали превръзките си и се мушна под душа. Рядко се къпеше по средата на деня, но вълнението и тревогите, свързани със събитията от предната вечер, го бяха лишили от сън. Макар че се чувстваше смъртно уморен, когато се върна в къщата, студената вода малко го поободри. Докато сменяше внимателно превръзките си, отражението му в огледалото, изпъстрено с черни петна, го обезсърчи — дълга брада, доста пораснала коса, прекалено много косми и тлъстинки.
В едно от чекмеджетата на шкафчето в банята Гаспар намери прибори за бръснене: четка, бръснач и пяна с изтекъл срок на годност. Въпреки че му беше трудно с превързани ръце, първо отряза с ножица дългата брада, после се избръсна гладко и подстрига косата си. Имаше чувството, че сега вече диша по-леко. Освен това нямаше желание да навлича отново карираната риза и кадифените си панталони с външни джобове.
Само по фланелка и боксерки, той влезе в гардеробното помещение към по-голямата спалня в къщата. Оказа се, че също като Стив Джобс или Марк Зукърбърг, Шон Лоренц е бил последовател на capsule wardrobe — неизменния гардероб. В този случай имаше дузина сака „Смалто“ — от черно до светлосиво, и бели поплинени ризи с класическа яка и седефени копчета. Въпреки напълняването телосложението на Гаспар не се отличаваше много от това на художника. Той облече една риза и костюм и веднага се почувства учудващо удобно, сякаш току-що бе свалил няколко килограма.
В едно от чекмеджетата до навитите на руло кожени колани видя няколко шишенца с тоалетна вода — пет леко пожълтели картонени кутийки с „Пурън Ом“ на „Карон“, някои от които все още бяха в целофан. Спомни си забавния факт, който му бе разказала Полин, за да илюстрира обсесивния характер на Лоренц. Този парфюм бил първият подарък, който Пенелопе направила на бъдещия си съпруг в началото на връзката им. Оттогава Шон не престанал да го използва, но убеден, че междувременно тоалетната вода е променила съставките си, той методично следял обявите в иБей и системно купувал всички флакони, произведени през 1992 г.
Гаспар отвори една от опаковките и се напръска с парфюма. Естественият и вечен аромат на лавандула и ванилия му допадна. На излизане от гардеробното помещение видя отражението си в огледалото и изпита усещането, че вижда друг човек — един друг Лоренц, но по-закръглен и по-спокоен. За да допълни този облик, той прибра очилата си в чекмеджето с парфюми. Неизбежно се сети за един от любимите си филми — „Световъртеж“ — и безумното разследване на главния герой Скоти, изигран от Джеймс Стюарт. Мъж, който се опитва да промени новата си годеница, така че тя да заприлича на изгубената му любима. Чрез развръзката на филма Хичкок предупреждаваше, че опитът да заемеш мястото на покойник може да се окаже много опасно начинание. Но в този момент на Гаспар не му пукаше за това предупреждение. Като сви пренебрежително рамене, той приглади сакото си и излезе от стаята.
2
Още първия ден драматургът бе изненадан от едно обстоятелство — защо Бернар Бенедик, наследник и изпълнител на завещанието на Шон, бе решил да дава под наем къщата, оставяйки в нея толкова много лични вещи на художника? Този въпрос отново изплува в съзнанието му, докато крачеше из бившата спалня на Лоренц и Пенелопе. Това обстоятелство създаваше двойствено впечатление. От една страна, приятното чувство, че се намираш на познато място, и от друга — смущаващото усещане, че неволно си се озовал в ролята на воайор. Гаспар избра да се отърси от скрупулите и да приеме — „за добрата кауза“, оправда се сам — положението си на осквернител на личната неприкосновеност. Той щателно претърси стаята, като отвори всички шкафове и чекмеджета, направи оглед на стените, дори провери летвичките на паркета, макар и малко непохватно заради наранените си ръце. Находките му бяха оскъдни. Все пак под бюрото от палисандрово дърво намери шкафче на колелца, пълно с документи и пликове.