Кутанс внимателно прегледа съдържанието им и откри разпечатки на статии от интернет страниците на големите американски вестници, отразяващи повече или по-малко смъртта на Джулиан. Това бяха същите материали от „Ню Йорк Таймс“, „Дейли Нюз“, „Ню Йорк Поуст“ и „Вилидж Войс“, които бе прочел предния ден на лаптопа на Маделин. Не намери нищо ново освен потвърждението, че преди да почине, Лоренц отново се бе заел да разследва смъртта на сина си. По-изненадващото бе, че шкафчето съдържаше и поща, която художникът бе продължил да получава и след смъртта си: традиционните сметки за ток, телефон и интернет, купища рекламни листовки, писма от данъчната служба, които преследваха човек ad vitam aeternam.
В съседство със спалнята на родителите се намираше стаята на Джулиан. На прага й Гаспар се поколеба за миг, преди да събере смелост за това изпитание.
„Помогни ми.“
Той се помъчи да потисне емоциите си и влезе в детската стая. Разположена на нивото на градината, тя беше светло квадратно помещение с излъскан паркет и мебели, боядисани в пастелни цветове. Сега в нея цареше катедрална тишина, слънчевите лъчи струяха през прозорците, осветявайки детското креватче с бежова покривка, насъбралия се прах по лъскавата повърхност на библиотечните лавици, на които бяха наредени илюстровани книжки и малки колички. Сюжет за картина на Норман Рокуел!
Без да се надява да намери нещо в тази стая, Гаспар остана дълго време неподвижен, сякаш попаднал на място за тайно поклонение. Тук нищо не навяваше тъга. Напротив, стаята изглеждаше така, сякаш чакаше връщането на детето. Скоро то щеше да си дойде от училище, да отвори шкафовете, за да извади своите играчки „Лего“, магическата си дъска, фигурките на динозаври… Тази представа се задържа в съзнанието на драматурга, докато не видя на възглавницата едно опръскано с кръв плюшено куче.
От гледката дъхът му секна. Това ли беше играчката, която Джулиан е носил, когато е бил отвлечен? Ако беше така, как това плюшено животинче, което бе веществено доказателство, се беше озовало тук?
Той взе играчката с бинтованите си ръце. Кучето имаше смешна и добродушна физиономия, която беше в контраст със следите от засъхнала кръв по муцунката му. Гаспар я приближи до лицето си и изведнъж осъзна, че това не е кръв, а вероятно шоколад. Тогава разбра грешката си — това бе класическият номер на родителите, които винаги гледаха да имат резервна играчка. От муцунката на кучето не се носеше острият мирис на страх, а сладкото и топло ухание на детството. Вероятно това бе причината Лоренц да го запази като реликва — аромат на бисквити, току-що извадени от фурната, който извикваше приятните спомени за детски книжки, за златните класове на узряла пшеница, за кафявата бодлива обвивка на кестените, за пожълтелите листа от явор, носени във въздуха от топлия вятър. Тези прекрасни картини, изникнали пред очите на Кутанс, му вдъхнаха твърдата увереност — пред него се откриваше път, който той щеше да извърви докрай, независимо от последствията.
3
„Девет месеца зима — три месеца ад.“ Старата кастилска поговорка в повечето случаи не се потвърждаваше, всъщност в Мадрид валеше дъжд не повече от десет дни в годината. За лош късмет, 22 декември 2016 г. беше един от тях и при кацането си в испанската столица Маделин бе посрещната от много по-лошо време от това в Париж.
След тежкия полет — на летище „Шарл дьо Гол“, тъкмо когато самолетът й щеше да излети, се наложи да свалят един получил криза болен пътник и така загубиха своя коридор за излитане — Маделин слезе на мадридското летище „Барахас“ с почти два часа закъснение, за да се потопи в забавната бъркотия, която неизбежно настъпваше при този род пътувания. Същите онези усложнения, които изваждаха от равновесие Гаспар: препълнено с хора летище, изтощени пътници, безкрайно чакане, унизителното усещане, че те третират като добитък.
След като изтърпя пътуването с претъпкания летищен автобус, тя се качи на едно раздрънкано такси, в което вонеше на цигари и пот. Таратайка със запотени от застоялия въздух стъкла, в която понася в продължение на почти един час задръстванията, причинени от последните предколедни пазарувания, и безкрайния низ от разнообразни хитове на испанската естрада, които се лееха от радиото, включено на местна музикална станция. Топ 50 хитове на радио „Мовида“ — парчета на групите „Мекано“, „Лос Елегантес“, „Аляска и Динарама“.