Гаспар си отбеляза наум прочетеното и затвори списанието. Когато стана, за да си приготви ново кафе, изпита острата нужда от алкохол, която не го беше мъчила повече от двайсет и четири часа. От опит знаеше, че трябва да действа бързо, ако иска да спре демоните си. Точно това и направи, като изсипа в мивката трите бутилки с маркови вина и всичките налични запаси от уиски. За един кратък миг се поколеба, но геройски издържа на спазмите. По челото му изби пот, а след това усети, че пристъпът на тревожност отминава и е успял да потуши пожара, преди да се разгори. Като награда си взе една свита ръчно цигара от пакета със светъл тютюн, който Маделин бе забравила на кухненския плот. „Клин клин избива“ — прочутият „коефициент на враждебност на нещата“ на Сартър, толкова неизменен, че на човек са нужни „години търпение, за да постигне минимален резултат“. Човек постига това, което е в състояние да постигне.
С цигара в уста, Гаспар обърна плочата — на обратната страна имаше запис на неподражаемия Джо Муни — и се залови отново за работата си, препрочитайки някои статии на своя нов смартфон, преди да се заеме с останалата част от неотворената кореспонденция.
Сред фактурите вниманието му бе привлечено от разпечатките на телефонните разговори. Лоренц бе говорил малко по телефона, но пък тези разпечатки се оказаха истинска златна жила — те позволяваха да се разбере какво е правил художникът в последните дни преди смъртта си. Някои номера бяха френски, други — американски. Гаспар започна да им звъни в хронологичен ред. Така попадна последователно на катедрата по кардиология на болница „Биша“, кабинета на доктор Фитуси — кардиолог от 7-ми арондисман, аптека на булевард „Распай“. Един от телефонните номера отвъд Атлантическия океан му направи впечатление, защото Лоренц му бе звънял два пъти, но все безуспешно. На следващия ден той пак бе опитал и този път бе успял да се свърже. Като го набра, Кутанс се натъкна на безличното съобщение, записано на телефонния секретар на някой си Клиф Истман — дрезгав, но весел глас, свидетелстващ за пристрастие към цигарите или уискито, или по- вероятно и към двете. Пороците обикновено вървяха по двойки.
За всеки случай драматургът остави съобщение с молба Истман да му се обади и продължи да изследва подробно архивите на Шон, както и библиотеката му, като отваряше всички книги, и изряза някои статии и снимки от монографията, за да ги залепи в голямата си тетрадка със спирала, в която бе възнамерявал да напише пиесата си. Между един луксозен албум на Себастиао Салгадо и „Мишката“ на Арт Шпигелман той откри стара карта на Ню Йорк и я използва, за да се ориентира по-добре за разстоянията и различните местоположения, като обозначи с кръстчета с различни цветове местата, свързани с разследването: улицата, където бе отвлечен Джулиан, склада, където бе държан затворен с майка си, моста, от който се смяташе, че Беатрис Муньос го е хвърлила в реката, метростанцията, където тя се беше самоубила.
Увлечен в работата си, Гаспар не забеляза как бе отлетяло времето. Когато вдигна глава, вече бе мръкнало. Джо Муни отдавна бе спрял да пее. Той погледна часовника си и си спомни, че има среща.
12. Черна дупка
Човек може напълно да бъде себе си само когато е сам, защото само в самотата е възможно да бъдеш свободен.
Артур Шопенхауер
1
Агенцията на Карън Либерман се намираше на улица „Кутелри“, в 1-ви арондисман, недалеч от Градския съвет и Националния център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“.
Гаспар бе идвал тук само веднъж, и то преди дванайсет години, в началото на сътрудничеството си с Карън. През останалото време агентката бе тази, която идваше да се срещне с него. Той съжали, че и този път не поиска да стане така — пътуването от улица „Шерш Миди“ отново го бе потопило в агресивната и мрачна атмосфера на депресиращо сивия Париж. Нервите му бяха крайно изопнати, а чувството, че се намира на вражеска територия, и усещането за безпомощност с нищо не му помагаха.
Мястото беше такова, каквото го помнеше: олющен вход с накачени множество табели на лица, упражняващи свободни професии, през който се стигаше до безлично дворче, където се издигаше втора сграда, много по-невзрачна от тази, която гледаше към улицата. Асансьорът с размери на ковчег се движеше мъчително бавно, създавайки впечатлението, че всеки момент може да предаде богу дух. След кратко колебание Гаспар реши да се качи пеша до шестия етаж.