— Купил си си мобилен телефон. Ти! Вече не пиеш, обръснал си се, не носиш очила, облякъл си костюм и миришеш на лавандула! Така че, да, наистина мисля, че си влюбен.
С отнесен поглед Кутанс си дръпна от цигарата. В меката и влажна нощ се чуваше шумът на града. Облегнат на парапета, той се загледа в кулата „Сен Жак“ — самотна и изолирана, тя сияеше на един хвърлей от Сена.
— Защо ме остави в тази дупка? — попита внезапно той.
— Каква дупка?
— Тази, в която вегетирах толкова много години.
Карън на свой ред запали цигара.
— Струва ми се, че ти сам се затвори в нея, Гаспар. Дори старателно организира живота си така, че да не си показваш носа от нея.
— Знам, но все пак сме приятели и ти…
— Ти си драматург, Гаспар, единствените ти приятели са героите в твоите пиеси.
Той продължи настоятелно:
— Можеше да опиташ, да пробваш нещо.
Тя се замисли за миг, след това отговори:
— Искаш ли истината? Оставих те в тази дупка, защото тя беше мястото, където пишеше най-добрите си пиеси — самотен, недоволен и тъжен.
— Не виждам връзката.
— Напротив, много добре я виждаш. Повярвай на моя опит — щастието е нещо хубаво за живота, но не е много благоприятно за творчеството. Познаваш ли сияещи от щастие хора на изкуството?
Набрала инерция, Карън продължи да развива разпалено мисълта си, облегната на парапета на балкона:
— Щом някой от моите автори ми каже, че е щастлив, започвам да се тревожа. Спомни си какво е казал Трюфо: „Изкуството е по-важно от живота“ И това е напълно вярно, защото досега ти не харесваше почти нищо от живота, Гаспар. Не обичаш хората, не обичаш човечеството като цяло, не обичаш децата, не…
Когато вдигна ръка да я прекъсне, телефонът на Кутанс иззвъня. Той погледна екрана — обаждане от Съединените щати.
— Извини ме за момент.
2
Мадрид. Беше още пет часът следобед, а вече беше почти тъмно.
Преди да излезе от хотела, Маделин помоли да й дадат назаем един чадър, но получи само учтив отказ от мъжа на рецепцията. Голяма работа! Тя излезе в дъжда, твърдо решена да пренебрегне лошото време, както и всички неприятности. На две крачки оттам намери аптека и даде рецептата си: антибиотици за предпазване от инфекции по време на операцията и нова доза хормони за стимулиране на отделянето на овоцити. Това беше иновативен метод на лечение, който позволяваше да се намали до двайсет и четири часа обичайното време между инжектирането на хормони и извличането на яйцеклетки. Обаче удари на камък. Трябваше да обиколи още три аптеки, за да намери търсените медикаменти.
В шест часа се опита да влезе в ролята на турист и да се пошляе между Чуека и Маласаня. Теоретично това беше един творчески и доста оживен квартал. В края на лятото тя се бе наслаждавала на разходките из пъстрите му улици, магазинчетата за дрехи втора употреба и кафенетата, където цареше празнична атмосфера. Но този път беше различно. Потънал във вода, Мадрид сякаш изживяваше последните си часове преди Апокалипсиса. От началото на следобеда адските струи на проливния дъжд, носени от силните пориви на вятъра, помитаха всяко кътче на града, предизвиквайки хаос, наводнения и задръствания.
Тъй като беше гладна, Маделин реши да отиде в малкото ресторантче, където бе обядвала по време на предишния си престой, но не можа да го намери. Небето толкова се бе снишило, че заплашваше да се разкъса на извисяващите се над кралския град куполи на църквите. В тъмнината и дъжда всички улици и булеварди си приличаха, а картата, която беше взела от рецепцията в хотела, всеки момент щеше да се разпадне в ръцете й. „Орталеса“, „Мехиа Лакерика“, „Архенсола“ — имената на улиците се смесваха и размиваха пред очите й. Напълно объркана, тя най-накрая влезе в някакво долнопробно заведение. Поръчаният тартар от ципура пристигна удавен в майонеза, а ябълковият пай беше само наполовина размразен.
Силна светкавица, последвана от оглушителния трясък на гръмотевица, проряза мастиленото небе и за миг силуетът на Маделин се очерта на обливания от водните струи прозорец. При вида на собственото си отражение на стъклото тя внезапно изпита тъга, осъзнавайки своята пълна самота и обърканост. Спомни си за Кутанс, за неговата енергичност, чувство за хумор и проницателен ум. Този мизантроп бе някакъв странен двулик Янус, който не се вписваше в нито една позната категория. Интересна и противоречива личност. Пленник на един модел на мислене, той, при целия си песимизъм, излъчваше спокойна, вдъхваща доверие сила. В този момент тя имаше огромна нужда от неговата решителност, топлота и дори от неговата безсърдечност. Двамата можеха поне да роптаят заедно срещу тежката съдба.