Петък, 23 декември
13. Мадрид
Дяволът ме следва ден и нощ, защото се страхува да остане сам.
Франсис Пикабия
1
Мадрид. Осем часа сутринта.
Маделин се събуди от алармата на телефона си и с огромно усилие стана от леглото. Ама че отвратителна нощ! Поредната! Не можа да затвори очи до 5 часа, преди да потъне в дълбините на съня, откъдето й беше ужасно трудно да изплува.
Тя дръпна настрани пердетата и видя с облекчение, че бурята е отминала. Излезе да вземе въздух на балкона. Небето все още беше сиво, но на дневна светлина кварталът Чуека изглеждаше повесел.
Младата жена разтърка очи и потисна една прозявка. Би дала всичко за чаша двойно еспресо, но фоликуларната пункция се правеше на гладно. Под душа дълго се ми с антисептичен сапун, опитвайки се да мисли за всичко друго освен за предстоящата анестезия. Облече се семпло — плътен чорапогащник, дънкова риза, вълнена рокля и лачени боти. Инструкциите бяха ясни: без парфюм, без грим и стриктно спазване на часа за процедурата, даден й от клиниката.
Докато слизаше по стълбите към фоайето на хотела, тя си сложи слушалките и си избра подходяща за случая музика — „Унгарска мелодия“ на Шуберт, „Концерт за флейта и арфа“ на Моцарт, „Соната за пиано № 28“ на Бетовен. Успокояваща, приятна музика, която й даваше усещане за лекота, докато вървеше пеша. Клиниката не бе далеч от хотела и маршрутът й вече бе набелязан: да стигне до площад „Алонсо-Мартинес“, да измине около километър по улица „Фернандо ел Санто“, след това да прекоси градините на „Кастеляна“. Клиниката по репродуктивна медицина — малка модерна сграда, построена от стъклени панели в пясъчен цвят — се намираше на една перпендикулярна улица.
Докато вървеше към нея, Маделин изпрати есемес на Луиза, че пристига. Младата медицинска сестра я посрещна във фоайето. Сърдечни излияния, размяна на новини и успокояващи думи. Луиза я представи на анестезиолога и после на лекаря, който отдели време да й обясни още веднъж деликатната процедура за извличане на овоцити. За целта се използваше много дълга игла, с която се проникваше в яйчниците.
— Но това е напълно безболезнено — увери я той. — През цялото време ще спите и нищо няма да усещате.
Наполовина успокоена, Маделин се остави да я отведат в стая, оборудвана с медицинско легло на колелца, с което превозваха пациентите до операционната. Когато сестрата излезе, тя сложи чантата и телефона си в малкия, заключващ се с код сейф, предвиден за тази цел. След това съблече дрехите си и сложи болничния комплект: нощница, боне и калцуни. Като остана гола под тънката нощница, изведнъж се почувства уязвима и тревогата й нарасна.
„По-скоро всичко да свършва.“
Най-накрая вратата се открехна, но лицето, което надникна, не беше на Луиза или на лекаря. Беше непоносимият Гаспар Кутанс!
— Какво правите тук? Как успяхте да влезете?
Той отговори на испански:
— Porque tengo buena сага. Y he dicho que yo era tu marido.
— Мислех, че не умеете да лъжете.
— Научих много от вас.
— Веднага се махайте оттук! — каза тя и седна на леглото. — Или аз ще ви изгоня!
— Успокойте се. Имам новини за вас и за да ви ги съобщя, хванах първия сутрешен полет.
— Новини за какво?
— Много добре знаете за какво.
— Изчезвайте оттук!
Сякаш не беше чул нищо, той седна на стола до нея, махна от шкафчето на колелца шишетата й с вода и го използва като бюро, за да постави нещата си.
— Спомняте ли си Стокхаузен? — започна той.
— Не. Изчезвайте оттук. Не искам да говоря с вас. Освен това воните на лавандула. И какво направихте с очилата си?
— Зарежете очилата! Стокхаузен е фамилията на предполагаемия американски кардиолог на Шон. Онзи, чието име бе записано в бележника, който ви даде Бенедик.
На Маделин й бяха нужни няколко секунди да се сети за какво говори той.
— Докторът, с когото Шон е имал среща в деня на смъртта си, ли?
— Същият — потвърди Гаспар. — Е, този човек не съществува. Или по-скоро в Ню Йорк няма кардиолог на име Стокхаузен.
В подкрепа на думите си той извади от чантата си куп разпечатки от сайта на американския указател „Жълти страници“.
— Разширих търсенето си в целия щат — нищо. Между другото, от медицинска гледна точка това няма никакъв смисъл. Лоренц е лекуван в болница „Биша“ от един от най-добрите кардиологични екипи в Европа. Какъв интерес е имал да се консултира с лекар от Ню Йорк?